О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 866
София, 12.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.12.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3376/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на П. Б., гражданин на И., представляван от адв. В.Д.- САК, против определение на Бургаския апелативен съд № 169 от 16.05.2013 год., по ч.т.д.№ 143/ 2013 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частната жалба на настоящия частен жалбоподател с вх.№ 6721/22.04.2013 год. срещу определение на Бургаския окръжен съд № 412/01.04.2013 год., по т.д.№ 7/2013 год. и е прекратено производството пред въззивния съд.
С частната жалба е въведено оплакване за недопустимост, нищожност и неправилност на обжалваното определение, поради което се иска „отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за разглеждането му с участието на страната – частен жалбоподател”.
Изложени са подробни съображения, поддържани и във въззивното производство, свързани с процесуалната възможност решаващият съд да върне молбата на настоящия частен жалбоподател, основана на чл.629, ал.4 ТЗ, заедно с приложенията към нея, като според частния жалбоподател това може да стане единствено в хипотезата на първоначална и проверка по реда на чл.130 ГПК.
Развити са също и доводи относно характера на постановеното от първоинстанционния съд определение и приложимостта на чл.253 ГПК, както и по същество на подадената на осн. чл.629, ал.4 ТЗ молба за присъединяване на настоящия частен жалбоподател, като кредитор в производството по несъстоятелност на [фирма], гр. П..
Ответниците по частната жалба [фирма], гр. Н., чрез процесуалните си представители адв.Г. и адв. Н. и [фирма], чрез адв. Ч., в срока по чл. 276, ал.1 ГПК са възразили по допустимостта и алтернативно по основателността на въведените оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение постановено за първи път от въззивния съд по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на исканото обжалване, съдържащи се в изложението на частния жалбоподател.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Правилно въззивният съд е приел, че определението на съда по несъстоятелността, с което на осн. чл.253 ГПК, във вр. с чл.621 ТЗ е отменил определението си от 27.03.2013 год. по т.д.№ 7/2013 год., в частта за конституиране на настоящия частен жалбоподател като присъединен кредитор на длъжника [фирма], приел е молбата му, основана на чл.629, ал.4 ТЗ, заедно с приложенията към нея и е назначил втора съдебно -икономическа експертиза, не подлежи на последващ инстанционен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл.613а, ал.3 ТЗ, извън случаите по ал.1 постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК. Следователно, съобразен установения в чл.274, ал.1 ГПК ред за обжалване на определенията позволява да се приеме, че тъй като определението, с което се уважава или отхвърля молбата на кредитор по чл.629, ал.4 ТЗ нито има преграждащ развитието на производството по несъстоятелност ефект, нито законодателят е предвидил изрично обжалваемостта му, то частната жалба срещу него е процесуално недопустима.
Обстоятелството, че с определението, с което се уважава или отхвърля молбата на кредитор, основана на чл.629, т.4 ТЗ не се слага край на производството по несъстоятелност означава, че не е налице и процесуална пречка съдът по несъстоятелността сам да го отмени или измени, вследствие на изменение на обстоятелствата, греша или пропуск, в съответствие с процесуалното правило на чл.253 ГПК, във вр. с чл.621 ТЗ и този му съдебен акт, по изложените по- горе съображения не подлежи на последващ инстанционен контрол.
Затова, като е изложил аналогични правни съждения въззивният съд е постановил процесуално законосъобразен и в съгласие с трайно установената практика на ВКС / определение № 948/28.12.2011 год., по ч.т.д.№ 948/2011 год. на ІІ т.о./ съдебен акт и всички доводи на частния жалбоподател в противна насока, като лишени от основание в процесуалния закон не могат да бъдат споделени.
Ответниците по частната жалба не са претендирали деловодни разноски за настоящето производство, поради което при този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по отговорността за същите.
Мотивиран от горното, състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Бургаския апелативен съд № 169 от 16.05.2013 год., по ч.т.д.№ 143/ 2013 год.,по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: