1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 866
София, 14.11.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1045 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца Т. В. Т. срещу Решение № 8020 от 08.11.2013г. по в.гр.д.№ 1644/2013г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-„Б“ въззивен състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 45189/2010г. на Софийски районен съд, 24 състав за отхвърлянето на иска, предявен срещу А. А. В. за заплащане на сумата 12 000лв., квалифициран по чл.240,ал.1 ЗЗД и на сумата 3 339.50лв. –обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода 30.06.2008г.-15.09.2010г.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно и постановяване на друго за уважаване на исковете.
Изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК представлява повторение на посоченото в касационната жалба- че съдът се е произнесъл по значим материалноправен въпрос- „иск с правна квалификация по чл.240,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД относно предоставени пари на заем, съгласно запис на заповед и разписка и е необходимо от правилно и непротиворечиво разрешаване на спора между страните”. Поддържа се, че неправилно е отказано събирането на гласни доказателства /свидетел, който организирал цялата операция по тегленето на заема от ищеца и присъствал при предаването на парите на ответника/, не било обсъдено признанието за получаването на сумата от ответника, констатирано в представеното пред въззивната инстанция постановление на прокуратурата; не било отчетено, че записът на заповед и разписката са писмени доказателства, доказващи пораждането на задължението за заплащане на сумата. Позоваването е на противоречие с ППВС 7/1965г.
От насрещната страна е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В исковата молба са изложени твърдения, че с ответника било постигнато споразумение ищецът да му услужи със сумата 12 000лв., като за целта В. подписал и запис на заповед за посочената сума. Договорката била за връщането й на 30.06.2008г. Била подписана и разписка. Към исковата молба е приложен документ озаглавен запис на заповед от 14.03.2009г. за сумата 12 000лв., платима на 30.06.2008г. с издател ответника и поемател ищеца, но в текста на документа липсва наименованието „запис на заповед“, т.е. отразяване, че поетото задължение е въз основа на този запис на заповед. Представена е и разписка, изходяща от ответника, че на 14.03.2008г. записът му е представен от поемателя. В отговора на исковата молба ответникът е оспорил наличието на постигнато споразумение за предаване на суми и връщането им. Възразил е, че представеният документ не е запис на заповед, тъй като в текста на документа липсва означението запис на заповед, което опорочава ефекта, а разписката е безсмислена и не доказва предаване на парични суми и поето задължение за връщането им.
Първоинстанционният съд, квалифицирайки иска по чл.240,ал.1 ЗЗД, е приел за недоказано твърдението на ищеца за наличие на правоотношение, произтичащо от договор за заем за потребление. Аргументирана е недопустимостта на свидетелски показания за установяване сключването на договора /чл.164,ал.1,т.3 ГПК/, обоснована е невъзможността нередовният запис на заповед да установи наличието на поето задължение по договор за заем, тъй като не установява поето задължение за предоставяне и предоставяне на паричната сума срещу насрещно задължение за връщането й.
Въззивната инстанция е споделила извода за неоснователността на иска, като е посочила, че нито документът наименован „запис на заповед“, нито разписката към него, установяват реалното предаване на сумата като дадена в заем, съответно поетото задължение за връщането й. Потвърден е изводът за недопустимост на свидетелски показания за установяване на договор на стойност над посочената в разпоредбата на чл.164,ал.1,т.3 ГПК при изрично противопоставяне на насрещната страна. Мотивирано е, че отразените в постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство не обвързват гражданския съд, а признанието на ответника следва да е доказано в настоящото производство по предвидения в ГПК ред.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване произтича от липсата на поставен въпрос и то имащ характеристиката на правен.
Основната предпоставка, предвидена в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване, е въззивното решение да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който да е обусловило изхода на делото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК трябва да бъде посочен ясно и точно от касатора. Съгласно ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС непосочването на обуславящия правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, тъй като в производството по чл.288 ГПК, ВКС не разполага с правомощия да го извежда от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства.
Касаторът е представил изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но не е посочил никакъв правен въпрос, чието разрешаване е обусловило отхвърлянето на иска. Съдържанието на изложението се изчерпва с приповтаряне на наведените в касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение и с посочване на съдебна практика –ППВС 7/65г., която е по приложението на чл.207-ГПК-отм., разпоредба, действала до 1997г., преди въвеждането на въззивното производство, когато второинстанционният съд действаше като контролно-отменителна инстанция, т.е. без относимост към процесуалните действия на въззивния съд. При отсъствие на надлежно въведен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въззивното решение не може да се допусне до касационен контрол. Както е посочено в отговора на насрещната страна, необосноваността на решението, неизяснената фактическа обстановка и обстоятелствата по делото, не са основания за допускане на касационно обжалване.
Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са доказани и не са претендирани.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 8020 от 08.11.2013г. по в.гр.д.№ 1644/2013г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-„Б“ въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.