О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 866
София, 15.07.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 3142/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 04.01.2013 год. по гр.д. № 14007/2012 год. на СГС, ІІ-д ГО е потвърдено решение от 18.06.2012 год. на СРС, 58 състав, по гр.д. № 39890/2011 год. , с което е признато за незаконно уволнението на Л. Т. А. от [населено място], извършено със Заповед № 251/15.08.2011 год. на осн. чл. 325,ал.1,т.2 КТ за незаконно и същото е отменено, Л. Т. А. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „асистент продажби” при [фирма] и е отхвърлен предявеният от него срещу [фирма] , [населено място] иск по чл. 225,ал.1 КТ за сумата от 8429,16 лв., претендирана като обезщетение за периода от 15.08.2011 год. – 15.02.2011 год. Присъдени са такси и разноски.
Решението, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение , с което уволнението е признато за незаконно и е отменено и Л. Т. А. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, е обжалвано от [фирма] ,чрез адв. Т. И. .
Решението в частта, в която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 225,ал.1 КТ е обжалвано от Л. Т. А. чрез адв. М. М. .
[фирма] ,чрез адв. Т. И. оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение в частта, която се обжалва с касационната жалба на Л. Т. А..
Л. Т. А. не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване на решението в частта, която се обжалва с касационната жалба на [фирма].
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от страни , които имат право и интерес от обжалването на решението в съответните части и са срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Предвид правомощията по чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. отделение, приема следното:
По допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение в частта, обжалвана с касационната жалба на Л. Т. А. :
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване на решението в тази част касаторът Л. А. застъпва становище, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите: 1. За доказателствената стойност на извлечението от трудовата книжка , когато същото не е оспорено от ответната страна и 2. За липсата на обсъждане на доводите и аргументите, изложени в подадената въззивна жалба , относно необосноваността на първоинстанционното решение, в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 225,ал.1 КТ .
Счита, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие със решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК, копия от които представя.
За да се допусне касационно обжалване на първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото.
Първият поставен въпрос няма отношение към въззивното решение, доколкото искът е отхвърлен, не защото съдът не е признал доказателствената сила на представеното копие – извлечение от трудовата книжка, а доколкото същото не установява обстоятелството, че за исковия период ищецът не е работил на друго място.
Що се отнася до втория въпрос същият има характер на довод за допуснато процесуално нарушение , който може да бъде обсъждан в евентуално производство по чл. 290 ГПК като оплакване за неправилност на решението / чл. 281,т.3 ГПК/, а не в настоящото производство.
Доколкото формулирането на правен въпрос е общата и основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване , неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
По допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение в частта, обжалвана с касационната жалба на [фирма] :
Касаторът счита, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по следния материално правен въпрос, а именно:
1. От кой момент тече двуседмичният срок , в който възстановеният на предишната си работа служител може да се яви и да я заеме – от узнаването на въззивното съдебно решение, с което е възстановен на предишната работа или след получаване на нарочно съобщение за това от първоинстанционния съд.
Касаторът посочва, че по този въпрос има решения на ВКС, в които се застъпват различни становища. Според едното становище срокът тече от получаването на нарочно съобщение за възстановяването от първоинстанционния съд, а според другото служителят може да се яви да заеме предишната си работа от узнаването на постановеното решение , с което е възстановен на предишната си работа.
Касаторът не е посочил допълнителното основание /критерий/ на който се позовава, което също е основание касационното обжалване да не се допуска. Същевременно не се представят решенията на ВКС, които според касатора обективират двете становища. На практика обаче визираните становища не сочат на противречиво разрешаване на един и същи въпрос. Призната възможност уволненият работник и служител да се яви да заеме предишната работа от узнаване на влязлото в сила решение ,с което е възстановен на предишната работа, не влиза в противоречие със становището, че срокът по чл. 345,ал.1 КТ започва да тече от момента на получаване на съобщението, че работникът или служителят е възстановен на предишната работа като именно пропускането на срока, считано от този момент, дава правото на работодателят да прекрати трудовото правоотношение на осн. чл. 325,т.2 КТ, в какъвто смисъл е и обжалваното решение.
Няма характер на въпрос, а на твърдение, „въпросът” ,който касаторът сочи като процесуалноправен .
С оглед на това и по тази касационна жалба не са изпълнени законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.01.2013 год. по гр.д. № 14007/2012 год. на СГС, ІІ-д ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: