3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 866
гр. София, 16.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 937 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. П. срещу решение № 335 от 15.12.2015г. по в.гр.д. № 503/2015г. на Окръжен съд Ловеч, с което е потвърдено решение № 326/ 30.07.2015г. по гр.д. № 1786/2014г. на Районен съд Ловеч, с което е отхвърлен предявения по реда на чл.422 ГПК от касатора срещу П. Н. Н. иск за признаване за установено, че последният дължи на жалбоподателя – ищец сумата от 24 970 лева, представляваща част от дължимата сума от 44 970 лева по издаден от ответника на 30.05.2014г. запис на заповед.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и уважаване на иска.
Ответникът по жалбата, П. Н. Н., излага съображения за липса на предпоставките за допускане на въззивното решение до касация, съответно се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Иска се заплащане по чл.38, ал.2 ЗА вр. ал.1, т.2 ЗА на адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че записът на заповед, на основание чл.535, т.2 ТЗ е нередовен от външна страна, тъй като липсва един от реквизитите м, – посочване на определена сума пари. Въззивната инстанция е извела нищожността на ценна книга от следното: При изписването на дължимата парична сума по записа на заповед тя е посочена с цифри „44970” лева, при изписване непосредствено след това словом ”четиридесет и четири, деветстотин и седемдесет лв.” Безспорно установено е, че ответникът е потвърдил качеството си на издател на ценната книга и факта, че той е изписал размера на сумата с цифри и думи в записа на заповед. Прието е за неоснователно твърдението на ищеца, че при изписване на сумата с думи: ”четиридесет и четири, деветстотин и седемдесет лв.” е изпусната думата „хиляда” и същата е заместена със запетая. Според съда, текстовото изписване на дължимата сума е непълно и неточно, като не може да бъде извлечена категорично и единодушно волята на издателя относно размера. Същевременно, въззивната инстанция се е позовала на разпоредбата на чл.460 ТЗ вр. чл.537 ТЗ, според която, ако в менителницата сумата е написана едновременно с думи и цифри, при различие важи сумата, написана с думи. От друга страна, сумата в записа на заповед следва да бъде изписвана точно, ясно и категорично с думи и не следва да поражда съмнения. Крайният извод, който е направил окръжният съд е, че в конкретния случай, с оглед различието между сумата, изписана в цифри и с думи, не може да се установи каква е точно дължимата сума, тъй като изписването с думи /”четиридесет и четири, деветстотин и седемдесет лв.”/ не може да се тълкува еднозначно т.е., че важи сумата, която е изписана с думи.
В изложението към касационната жалба се сочи, че обусловили изхода на спора са следните правни въпроси: /1/ Валиден ли е запис на заповед, в който сумата е безспорно ясна и недвусмислено изписана с цифри, ако изписаната сума словом е несъществуваща величина, като не се касае до хипотеза на две различни суми цифром и словом?; Валиден ли е запис на заповед, в който цифрата е безспорно посочена само цифром?; /2/ Как следва да се преценят от съда противоречиви изявления от страната относно едно и също обстоятелство?; /3/ Допустимо ли е с обяснения на страната да се опровергава съдържанието на изходящ от нея частен документ?. Налице е позоваване на касатора на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Последният въпрос в изложението не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивната инстанция не е приела, че въз основа на обясненията на издателя- ответник по чл.176 ГПК е опровергано съдържанието на записа на заповед.
От друга страна, въпросът, дали е редовен от външна страна запис на заповед, в който ясно и недвусмислено е изписана дължимата сума в цифри, ако след нея е налице изписване словом на несъществуваща величина /число/, е обусловил изхода на спора, тъй като окръжният съд, от една страна е приел, че направеното изписване на сумата с думи е неясно и в него не се съдържа ясна и категорична вола на издателя относно размера на дължимата по ефекта сума, но същевременно с това е прието, че приложение намира правилото на чл.460 ТЗ, че ако дължимата сума е написана едновременно с думи и цифри, при различие важи сумата, написана с думи. По отношение на този въпрос е налице второто, посочено от жалбоподателя, допълнително основание за касационно обжалване – по чл.280, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай. Липсата на задължителна съдебна практика и наличието на неяснота относно приложението на разпоредбата на чл.460 ТЗ в очертаната хипотеза, налага преодоляването й по тълкувателен път.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне, съгласно чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: „Редовен ли е съобразно чл.535, т.2 ТЗ от външна страна запис на заповед, в който ясно и недвусмислено е изписана дължимата сума в цифри, ако след нея е налице изписване словом на несъществуваща величина /число/ и намира ли в този случай приложение разпоредбата на чл.460 ТЗ вр. чл.537 ТЗ?”
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 449,40 лева.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 335 от 15.12.2015г. по в.гр.д. № 503/2015г. на Окръжен съд Ловеч.
УКАЗВА на касатора, П. Н. П., в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 499,40 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.