О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 866
София, 20.12. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 13.12. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 738 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма] , [населено място], чрез адвокат П. К., с вх.№ 8063 от 24.09.2012 г. на Плевенския окръжен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 21.09.2012 г., срещу Определение №1072 от 29.08.2012г. по в.ч.гр.д.№757/2012 г. на Плевенския окръжен съд, ГО, 1 състав, с което е потвърдено Определение №8343 от 06.08.2012 г. по ч.гр.д.№4408/2012 г. на Плевенския районен съд, Х гр.състав, с което на основание чл.229, ал.1,т.6 ГПК е спряно производството по делото, образувано по заявление на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417,т.2 ГПК за главница в размер на 28 176.48 лв., произтичаща от договор за банков кредит, станал предсрочно изискуем, както и за сумите от 425.56 евро и от 349.83 лв., такси по договора, до решаване на к.д.№4/2012 г. на Конституционния съд на Република България. Плевенският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че образуваното к.д.№4/2012 г. по искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционността на чл.417, т.2 ГПК, представлява основание за спиране на заповедното производство по смисъла на чл.229, ал.1,т.6 ГПК.
Частният жалбоподател [фирма] твърди, че неправилно съдилищата са приложили по аналогия разпоредбата на чл.229, ал.1,т.6 ГПК в заповедното производство. Формулира следния правен въпрос: „Приложим ли е чл.229, ал.1, т.6 ГПК в заповедното производство, предвидено в гл.ХХХVІІ, или се отнася само до общото исковото производство?”, за който подържа, че е налице допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Определението на Плевенския окръжен съд не следва да се допуска до касационен контрол. С решение №12 от 02.10.2012 г.по к.д.№4/2012 г. на Конституционния съд на Република България е отхвърлено искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл.417, т.2 ГПК. С разрешаването на въпроса за конституционосъобразността на закона, поставеният от касатора правен въпрос е загубил значението си за изхода на делото, поради което не е налице общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отпаднала е пречката за развитие на делото по заповедното производство, поради което районният съд дължи произнасяне по възобновяването му по чл.230, ал.1 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №1072 от 29.08.2012г. по в.ч.гр.д.№757/2012 г. на Плевенския окръжен съд, ГО, 1 състав, с което е потвърдено Определение №8343 от 06.08.2012 г. по ч.гр.д.№4408/2012 г. на Плевенския районен съд, Х гр.състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Делото да се изпрати на Плевенския районен съд за произнасяне на основание чл.230, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: