О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 866
София, 26.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 23.11. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №770/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от „М.” ООД, гр.Велико Т., чрез адвокат П. П., с вх.№7551 от 27.08.2010 год. на Върховния касационен съд/ВКС/, подадена по пощата с пощенско клеймо от 24.08.2010 год., срещу Определение №553 от 07.07.2010 год. по ч.т.д.№471/2010 год. на ВКС, І Т.О., с което частната му касационна жалба с правно основание чл.274, ал.3, т.2 във вр.с чл.419, ал.1 ГПК срещу Определение №54 от 27.01.2010 год. по ч.т.д.№12/2010 год. на В. окръжен съд е оставена без разглеждане като просрочена. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото съдът не е съобразил и не е изложил мотиви, че за обжалваното въззивно определение са извършени две връчвания- на пълномощника-адвокат и на търговеца, в лицето на неговия управител, като двете връчвания са извършени на различни дати. И двете пораждат процесуалното право за обжалване в законния срок, който в случая започва да тече от връчване на съобщението и на преписа от обжалваното определение лично на управителя на дружеството-22.02.2010 год., защото страната тогава е узнала за него, тъй като адвокатът не я е уведомил за постановеното въззивно определение.
Ответникът „Ц. кооперативна банка” АД оспорва частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно съставът на ВКС- І Т.О. е приел, че частната касационна жалба, подадена от „М.” ООД, е просрочена. Срокът за обжалване на определенията по чл.419, ал.1 във вр. с чл.274, ал.2 ГПК е законен, като при него от закона е определен и началният момент, от който започва да тече- едноседмичен от съобщаването на определението/ чл.275, ал.1 ГПК/. Неправилно жалбоподателят подържа, че с оглед двете връчвания съществуват две самостоятелни права на обжалване. Правото на обжалване произтича от качеството на заинтересована страна, като е без значение извършеното връчване както лично на нея, така и на пълномощника й- адвокат В. С.. И двете връчвания имат еднакво значение за пораждане правото на обжалване, тъй като законът допуска връчването да се извърши и на пълномощник, дори когато личното призоваване е възможно/чл.45 ГПК/. Връчването на пълномощник се смята за лично връчване, защото дава същите гаранции, както личното връчване. Ето защо от дата на връчване на въззивното определение на адвоката- повереник- 02.02.2010 год. е започнал да тече срокът за касационно обжалване. От датата на личното връчване на управителя на дружеството- 22.02.2010 год. не е започнал да тече нов срок за обжалване, поради което правилно е прието, че подадената частна касационна жалба от „М.” ООД е просрочена.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №553 от 07.07.2010 год. по ч.т.д.№471/2010 год. на Върховния касационен съд, І Т.О.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: