Определение №866 от 27.11.2014 по ч.пр. дело №3389/3389 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 866

С.,27,11,2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 3389/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Н. А. – Г., заместник председател на К., ръководещ управление „З.” срещу определение № 10881 от 22.05.2014 г. по ч. гр. д. № 152/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 07.10.2013 г. по гр. д. № 31375/2013 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд София – град.
Частният жалбоподател счита постановеното определение за неправилно поради нарушение на закона. В съдържащото се в частната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] оспорва частната касационна жалба и счита, че същата следва да се остави без уважение като неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и становището на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподведомственост /чл. 15, ал. 2 ГПК/ или неподсъдност /чл. 121 ГПК/ подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Пред Софийски районен съд е поискано прогласяване на нищожност на решение от 15.09.2011 г. по НАХД № 15042/2010 г. на Софийски районен съд, НО, 17 състав, с което се отменя Наказателно постановление № Р – 10 – 316 от 14.10.2010 г. на К., с което на [фирма] е наложено административно наказание на основание чл. 53, чл. 27, чл. 83 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 ЗКФН „имуществена санкция” в размер на 476 900 лв. за нарушение чл. 317а, ал. 1 от Кодекс за застраховането. С определение от 07.10.2013 г. по гр. д. № 31375/2013 г., СРС е приел, че решенията по тази категория производства са извън приложното поле на гражданското правораздаване по смисъла на ГПК за установяване нищожност на решение по чл. 270, ал. 2 ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение, съставът на въззивния съд е приел, че чл. 128 АПК посочва компетентността на административните съдилища и делата, които те имат право и са задължени да решават. По този начин посочената в чл. 128 АПК подведомственост, изключва общата по чл. 14 ГПК.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обвързано от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на жалбоподателя – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Според разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение/определението, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая частният жалподател не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело /т.1 на ТРОСГТК № 1/2009 г/. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало /чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Бланкетното посочване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не може обуслови достъп до касационно обжалване. Що се отнася до доводите за неправилност на въззивното определение, следва да се има предвид, че същите са от значение за правилността на определението и подлежат на преценка при разглеждане на жалбата по същество, а не в стадия за селектиране при преценка на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10881 от 22.05.2014 г. по ч. гр. д. № 152/2014 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар