О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 866
С., 06.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………..………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 4351 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 83334 от 12.VІІ.2013 г. на [фирма]-С., подадена против въззивното определение № 12597 на Софийския градски съд, Адм. отделение, с-в ІІІ-Г, от 26.VІ.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 7612/2013 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на Банката срещу първоинстанционното разпореждане на СРС, ГО, 58-и с-в, от 25.ІV.2013 г. по ч. гр. дело № 15867/2013 г.: за отхвърляне на заявлението й по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение посредством присъждане на главница в размер на 72 956.29 евро, както и на договорна лихва за периода от 30.ІV.2012 г. и до 10.ІV.2013 г. в размер на 11 135.39 евро, срещу тримата солидарно отговорни длъжници М. Й.. З. и С. П. З. от С., както и софийското [фирма].
Оплакванията на Банката частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и присъждане на разноски за всички инстанции в размер общо на 447.60 лв. – съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел І от текста на жалбата й, кредитната институция обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос: „Нередовно ли е от външна страна заявление по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК, в което е посочен общ размер на дължимите договорни лихви за конкретен период, но чиито вид и размер е бил преди това изрично индивидуализиран в документа (извлечение от счетоводните книги на Банката), въз основа на които се иска издаването на заповед за незабавно изпълнение?” В тази връзка Банката частен касатор се позовава на четири определения, постановени от отделни състави на търговската колегия на ВКС, както следва:
1/ Определение № 677/22.VІІ.2010 г. на І-во т.о. по ч. т. д. № 536/2010 г.;
2/ Определение № 628/11.VІІ.2012 г. на ІІ-ро т. о. по ч. т. д. № 359/2012 г.;
3/ Определение № 126/15.ІІ.2010 г. на ІІ-ро т. о. по ч. т. д. № 815/09 г.;
4/ Определение № 409/29.V.2012 г. на ІІ-ро т.о. по ч. т. д. № 322/2011 г.
Ответниците по касация Май Й.. З., С. П. З. от С. (последният и в качеството си на [фирма]), както и софийското [фирма], не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди разпореждането на първостепенния съд за отхвърляне заявлението на Банката настоящ частен касатор по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК, въззивната инстанция е споделила главната фактическа констатация в неговите мотиви, че от приложеното извлечение от счетоводните книги на кредитната институция се установявало обстоятелството, че претендираната наред с главницата на вземането по процесния договор за банков ипотечен кредит в полза на физическо лице сума всъщност нямала естеството на договорна лихва, „а представлява сбор от различни по характер вземания и за различен период, правопораждащите факти на които не са намерили отражение” в счетоводното извлечение.
Служебно известно на настоящия съдебен състав е обстоятелството, че на производство пред ОСГКТК на ВКС към момента е висящо тълкувателно дело № 4/2013 г., като формулираният в разпореждането за образуването му въпрос № 2, изр. 2-ро от същото гласи: „Отговаря ли на изискванията по чл. 410, ал. 2-вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 и по чл. 417 ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от представените към заявлението документи”. Този въпрос до голяма степен е тъждествен с релевирания в изложението на Банката касатор към жалбата й, но наличието на висящо тълкувателно дело по него с категоричност сочи, че е налице противоречива съдебна практика при разрешаването му. Това налага преквалифициране на посоченото в изложението към жалбата основание от т. 1 – на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но следва да се изчака решението по горепосоченото тълкувателно дело на ОСГКТК на ВКС, тъй като последното би било от значение за правилното разрешаване на спора и по настоящето ч. т. дело, т.е. налице е предпоставката по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на последното.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 12579 на Софийския градски съд, Адм. отделение, с-в ІІІ-Г от 26.VІ.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 7612/2013 г.
С П И Р А – на основание чл.- 229, ал. 1, т. 4 ГПК – настоящето касационно пр-во до произнасянето на ОСГКТК на ВКС с тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г. по въпрос № 2, изр. 2-ро.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2