1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 866
гр.София, 08.11.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември, две хиляди и осемадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N2951 описа на ВКС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 13.04.2018г. по гр.д.№87/2018г. на ОС В.Търново в частта му, с която е определен режим на лични отношения на малолетното дете В. с баща му.
Жалбоподателят – М. Н. Г., поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховният касационен съд, състав начетвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил частично първоинстанционното решение, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето В. на майката и е определил режим на лични отношения с бащата-право да взима и вижда детето за по 10 дни с преспиване при всяко свое пребиваване в страната, половината дни от всяка коледна, зимна и пролетна ваканции, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в отпуск.
Решението, като необжалвано, е влязло в сила в частта, с която И. П. е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря В. И., чрез нейната майка и законен представител М. Н., месечна издръжка в размер на 250 лева, определено е местоживеене на детето при майката и е разрешено същото да пътува до САЩ по 20 дни годишно до навършване на пълнолетие.
Установено е по делото, че бащата е напуснал РБългария, живее и работи в САЩ, като от момента на раздялата на родителите и до сега проявява интерес за състоянието и развитието на детето. Прието е за установено, че малолетната В. се отглежда от майката, която от съжителството си с Л. Г. има родено дете –И..
При определяне на режима на лични отношения между бащата и детето съдът е взел предвид факта, че бащата живее и трайно пребивава извън РБългария е счел за подходящ режим на лични отношения посочения по-горе такъв, приемайки че същият е добре балансиран и адекватен при упражняване правата на страните с оглед привързаността на детето и към двамата родители.
Съдът е изложил съображения за това, че определния със съдебно решение режим на лични контакти на детето с неговите баба и дядо по бащина линия, не е основание да бъде стеснен режима на лични отношения на бащата с детето.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: за задължението на съда да прецени всички обстоятелства относими към интереса на детето при определяне режим на лични отношения, включително доколко определеният режим ще му повлияе благоприятно на неговото развитие. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1 ,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че решението е постановено при допуната от съда очевидна неправилност.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на чегвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения въпрос, тъй като жалбоподателката не сочи решения на ВКС, които да дават обратно разбиране на разрешения от въззивния съд въпрос за режима на лични отношения между бащата и малолетното дете. Точно обратното, константната практика на ВКС, намерила отражение и в Постановление №1/1974г. на ВС, не съдържа в себе си разрешение, от което да се направи извод, че въззивният съд се е отклонил от нея в обжалваното решение. Преценката на съдилищата за това, какъв режим на лични отношения да се определи с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на децата, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество. Желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерии за решението на съда е интереса на децата. Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, на роднините и приятелския кръг на майката и бащата/ в този смисъл постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 24.07.2013г. по гр.д.№911/2012г. ,ІV г.о. на ВКС/. Именно съобразявайки се с посочените в практиката критерии за отчитане привързаността на децата, качествата на родителя, средата в която те ще живеят, въззивният съд като е анализирал всички доказателства, е преценил интереса на детето и е определил режима на лични отношения с бащата.
Така установената практика не е неправилна и не се налага допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за да бъде коригирана същата.
Ето защо в случая не може да се поставя въпрос и за наличие на очевидна неправилност на обжалваното решение, което е постановено именно при съобразяване с трайната практика на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на 13.04.2018г. по гр.д.№87/2018г. на ОС В.Търново в частта му, с която е определен режим на лични отношения на малолетното дете В. с баща й И. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: