О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 866
София, 09.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 08.12. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №757/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, във вр. с чл.396 ал.1 и 2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез адвокат Т. Т., с вх.№ 17466 от 26.07.2011 год. на Пловдивския окръжен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 22.07.2011 год., срещу Определение №1852 от 05.07.2011 год. по гр.д.№1712/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е отменено определение от 25.05.2011 год. по гр.д.№20325/2010 год. на Пловдивския районен съд, VІІ състав, с което е уважена молбата на ищцата „В. Т.”-Е. с правно основание чл.395 ГПК и на основание чл.389 във вр. с чл.397, ал.1,т.1 ГПК е допуснато обезпечение на предявения от нея иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, чрез налагане възбрана върху осем самостоятелни недвижими имоти. С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е приел, че наложената обезпечителна мярка е неподходяща, тъй като цената на възбранените имоти значително надхвърля цената на предявените искове, като фактически частично я е отменил за по-голямата част от възбранените имоти. След обезсилване на издадената обезпечителна заповед, Пловдивският окръжен съд отново е допуснал обезпечение на предявените искове, но чрез налагане на възбрана само върху вече възбранения от районния съд имот по п.3 от определение от 25.05.2011 год. по гр.д.№20325/2010 год. на Пловдивския районен съд, VІІ състав.
Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима, независимо че е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК.
Определенията на съда по обезпечение на иска/чл.390 и чл.396, 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки/чл.402, ал.2 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане, с изключение на хипотезата по чл.396, ал.2 ГПК, Доп. Бр.100/21.12.2010 год., при която подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение на иска, когато районният съд е отказал исканото обезпечение. В случая не е налице тази хипотезата, защото исканото обезпечение е допуснато още от районния съд, а Пловдивският окръжен съд е действала като втора инстанция, която фактически частично е изменила определението на първоинстанционния съд, като наложената от него възбрана върху осем недвижими имота, е отменена чрез постановеното обезсилване на издадената обезпечителна заповед и е запазена възбраната само върху един от имотите, този по п.3 от определението на районния съд.
След като определението на Пловдивския окръжен съд, не се обхваща от нормата на чл.396, ал.2 ГПК, то не подлежи на касационен контрол. Това определение не попада в хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, защото с него съдът не се произнася по същество на други производства, а има привременен съпътстващ характер. Обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на съдебната защита на съдебно потвърденото или срещу съдебно отречено право. С ТР1-2010-ОСГКТК производството по допускане обезпечение на исковете е обявено за двуинстанционно, което тълкувателно решение не е загубило сила с изключение на хипотезата на чл.396 ал.2 ГПК, която не е налице. Неправилно постановената от Пловдивския окръжен съд обжалваемост не създава инстанционен контрол, какъвто не е допуснат от закона.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу Определение №1852 от 05.07.2011 год. по гр.д.№1712/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която по реда на чл.396, ал.1 ГПК частично е изменено определение от 25.05.2011 год. по гр.д.№20325/2010 год. на Пловдивския районен съд, VІІ състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред друг състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: