О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 866
София, 30.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1682 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Й. Р. Т. от гр. С. адвокат, против въззивното решение № 355 от 10 октомври 2008 г., постановено по гр.д. № 597 по описа на Софийския градски съд за 2008 г., в частта му, с която е оставено в сила решение без номер от 11 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. С. за 2007 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено е при нарушение на материалния закон и необоснованост, защото съдът е нарушил основния принцип в договорното право, прогласен в чл. 20а ЗЗД, както и правилата на чл. 286 и 288 ЗЗД, които, съвместно с правилата в чл. 35 и 36 от Закона за адвокатурата, предопределят правната рамка на договора за правна защита и съдействие и неотменимостта на договореното възнаграждение; не е зачетена разпоредбата на чл. 132 т. 5 ЗАдв, забраняваща договаряне на адвокатско възнаграждение под минимално допустимите размери; ответницата оспорва не размера, а основанието на договореното адвокатско възнаграждение, при погрешната преценка, че, след като ликвидирането на процесната съсобственост не е достигнала до фаза “публична продан”, разликата до общия размер на възнаграждението не се дължи; ответницата чрез поведението си поставя само един въпрос – дължимо ли е договореното адвокатско възнаграждение в случай, когато преди приключване на втората фаза на делбеното производство и по инициатива на съсобствениците – страни по делбата, производството по делбата на един от имотите е прекратено; въззивният съд определя неправилно договореното възнаграждение като резултативно, обвързано с краен резултат в делбения процес; договореното възнаграждение в частта му в процент от пазарната стойност на имотите дори теоретически не би могло да бъде свързано с краен резултат, защото пазарната стойност като величина съществува още в момента на сключването на договора, а дела на съделителката е само критерий за определяне на минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение, но не е елемент от договореното по процесния договор. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, се сочи, че касационното обжалване се търси на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Касаторът преповтаря накратко съображенията си в касационната жалба и поставя въпроса – към кой момент е дължимо договореното адвокатско възнаграждение и настъпили ли са факти, които да го дерогират.
Ответницата Л. К. А. от гр. С., не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че страните са постигнали съгласие договореното в процент адвокатско възнаграждение да бъде обвързано с крайния изход на делбеното производство, в съответствие с чл. 36 ал. 4 ЗАдв; уговорката следва да се разбира като поставяща пълния размер на възнаграждението в зависимост от пазарната стойност на дела, който А. би получила при извършването на делбата – след края на втората фаза на производството; тъй като производството е приключило само спрямо земеделските имоти, при междувременно продаден съсобствен апартамент, стойността на апартамента не следва да се включва в базата за определяне на възнаграждението, защото тя не представлява “определен интерес с оглед изхода на делото” по смисъла на чл. 36 ал. 1 ЗАдв – по отношение на този имот делото не е приключило със съответно решение за прекратяване на съсобствеността.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по последното основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос не е обусловил крайния извод на съда, за да се счете, че разрешаването му по друг начин би довело до различен краен резултат по спора. Въпросът с момента на дължимостта на договорено адвокатско възнаграждение не е бил спорен, но спорно е било тълкуването на договора за правна защита и съдействие в частта му, с която страните са уговорили, че се дължи възнаграждение от 250 лева “+ 2% от пазарната ст-ст”. В този смисъл значим за изхода на спора би бил въпросът за приложението на чл. 34 ал. 4 от Закона за адвокатурата при уговорено възнаграждение с процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, каква е базата за изчисляване на интереса, ако делбата се извърши не за цялото имущество, допуснато до делба.
Подобен въпрос обаче не е зададен. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В случая въпросът няма значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното решение. Липсата на въпрос препятства разглеждането на спора от касационния съд.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 355 от 10 октомври 2008 г., постановено по гр.д. № 597 по описа на Софийския градски съд за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: