О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№867
гр. София, 10.08.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 26 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 7.10.2009 год. по гр. д. № 811/2008 год. Б.т окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 25.02.2008 год. по гр. д. № 120/2003 год. на Н.ския районен съд и вместо това е постановил друго, с което отхвърлил предявения от К. С. П., К. Т. Т., Г. Д. Т., С. И. Т., М. И. П., Б. Г. Д., С. Г. К. и С. Г. С. против С. Б. Х. и Д. А. Х. иск за предаване владението върху поземлен имот № 53045.173.4 в м. „К.” с площ 20 371 кв. м. по кадастралната карта на гр. О., представляващ бивша нива с площ 20 370 кв. м., имот № 173004 в парцел 4, масив 173 по плана за земеразделяне на м. „К.” в землището на гр. О..
Въззивното решение се обжалва от ищците и третите лица, техни помагачи, чрез пълномощника им адв. Л. К., с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК. Поддържат оплаквания за недопустимост, респ. неправилност поради наличието на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК.
В съдържащото се в самата жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, както и в допълнителна молба, касаторите поддържат наличието на тези по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
На първо място считат, че по въпроса за допустимостта на въззивното производство с оглед изпращането на жалбата чрез куриерска фирма и кредитиране на тази дата при решаване на въпроса за спазване на срока за обжалване, е налице противоречива съдебна практика – определение № 633 по ч. гр. д. № 2381/08 на І г. о. на ВКС, решение № 4089 по адм. д. № 3717/2000 год. на В. и определение № 47 по ч. т. д. № 371/2008 год. на І т. о. на ВКС. Като считат, че въззивната жалба е просрочена, то и постановеното въззивно решение е недопустимо.
На второ място поддържат произнасяне на въззивния съд в обжалваното решение по непредявено от ответниците основание за нищожност на решението на поземлената комисия – липсата на подпис на секретаря й, както и липса на правомощия на гражданския съд да прогласи нищожност на влезлия в сила индивидуален административен акт, какъвто е решението на поземлената комисия от 25.10.94 год., при вече разрешен спор за право на собственост с праводателя на ответниците, като се позовават на противоречие с ТР № 2 по гр. д. № 2/91 год. на ОСГК на ВС. По въпроса дали липсата на подпис на секретаря на поземлената комисия води до нищожност на решението й, касаторите се позовават на противоречие в практиката на ВКС и представят решение № 1400 от 20.01.2009 год. по гр. д. № 4956/2007 год. на ІV г. о. на ВКС, решение № 638 от 24.06.2009 год. по гр. д. № 2332/2008 год. на І г. о. на ВКС и решение от 11.01.2007 год. по гр. д. № 4509/2006 год. на СРС /за последното няма данни да е влязло в сила/.
Ответниците С. и Д. Х., чрез пълномощника им адв. Ат. Т., оспорват наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на решението, респ. основателността на жалбата по изложените в писмения им отговор съображения.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на страните, намира, че настоящето производство е допустимо, както и са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Съображенията за този извод са следните:
За да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което е отхвърлил предявения иск по чл. 108 ЗС против ответниците Х., въззивният съд приел, че възражението им относно валидността на решението за възстановяване на ищците правото на собственост върху земеделските земи е основателно – представеното от Общинската служба по земеделие гр. Н. решение № 3175 от 25.10.94 год. е нищожно, тъй като не е подписано от секретаря й Кр. Т.. Съдът е приел, че поради нищожността на основанието, от което ищците черпят правото си на собственост, то и предявеният от тях иск е неоснователен, като при този извод не се налага да се разглеждат останалите възражения на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност и присъединяване на владението на праводателите им.
Въпросът за валидността на решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи, собственост на наследодателя на ищците, е обусловил решаващият извод на съда за неоснователност на предявения ревандикационен иск против ответниците. В представеното решение № 1400 по гр. д. № 4956/2007 год. на ІV г. о. на ВКС е прието, че неподписването на решението на ПК от секретар, без да е изяснен състава на административния орган, не може да обуслови извод за неговата нищожност, а в решението с № 638 по гр. д. № 2332/2008 год. на І г. о. на ВКС е прието, че поради липса на уредба в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ /до въведената нова разпоредба на чл. 60а ППЗСПЗЗ с ДВ бр. 31/2003 год./ по въпроса кой следва да подпише решението на колективния орган ПК, съгласно чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ, то изискването за подписването му от председател и секретар се извлича при субсидиарното приложение на чл. 15, ал. 2 З. /отм./, като е обсъждан и въпроса за издаването на преписи от решението. Представената и цитирана съдебна практика бележи противоречиво произнасяне по въпроса относно неподписването на решението от секретаря, при приетото от въззивния съд, че длъжността на такъв е била заета от посоченото в представеното „заверено копие от решение № З 175/25.01.94 год.”, съгласно съпроводителното писмо на ОбСЗ-гр. Н., лице Кр. Т., /при данните в приложеното гр. д. № 160/99 год. за решение със същия номер и дата при различен състав на ПК/. Горното представлява основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
С оглед дадените в ТР № 2/91 год. на ОСГК на ВС и ТР № 6/2006 год. на ОСГК на ВКС указания поставеният въпрос за правомощията на съда да осъществява косвен съдебен контрол върху решението на ПК, сега ОбСЗ, с което се възстановява право на собственост върху земеделски имот по ЗСПЗЗ, при настоящата хипотеза, в която е налице влязло в сила решение по ревандикационен иск срещу праводателите на ответниците, в който спорът за принадлежността на правото на собственост е разрешен в полза на ищците, на които е възстановен имота по ЗСПЗЗ, следва да се приеме и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С оглед наличието на горните основания за допускане на касационното обжалване, в производството по чл. 293 ГПК съдът ще следва да се произнесе и по повдигнатия въпрос за допустимостта на въззивното решение, с оглед спазване на срока за въззивното обжалване.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 102 от 7.10.2009 год. по гр. д. № 811/2008 год. по описа на Б. окръжен съд, по подадената от ищците, чрез адв. Л. К., касационна жалба против него.
УКАЗВА на касаторите К. С. П., К. Т. Т., Г. Д. Т., С. И. Т., М. И. П., Б. Г. Д., С. Г. К., С. Г. С., Т. С. В., И. Т. К., П. Г. С. и И. С. Т. да З.латят в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІІ г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание, за което страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: