О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 867
гр.София, 17.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2478 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК..
Образувано е по касационна жалба на „Вип Джио“ ООД срещу решение № 171 от 13.02.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 42 по описа за 2019 г. на Варненския окръжен съд, ГО, първи състав, с което е потвърдено решение № 4509 от 09.11.2018 г. по гр. д. № 8405 по описа за 2015 г. на Варненския районен съд за разваляне на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД на сключения между К. Н. К. и „Вип Джио“ ООД договор от 21.10.2011 г. за прехвърляне на 5/8 идеални части от апартамент № 60 от жилищна сграда, находяща се в[жк], [населено място], [жилищен адрес] срещу задължение за поемане на цялостна пожизнена издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № , том втори, рег. № , нотариално дело г. на нотариус А. А..
Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос:
След като в договора за прехвърляне на идеална част от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка е уговорено приобретателят да настани прехвърлителя в дом за стари хора и той го е настанил в Дом за възрастни хора с увреждания „С. И.“-Варна, където грижата за настанените потребители е денонощна, и след като прехвърлителят никога не се е оплакал от грижите, които са полагани за него докато е пребивавал там и след като е поискал и напуснал този дом, за да последва приятелката си в друг Дом за стари хора „Г.“, съдът не следваше ли да изясни дали, кога и как ищецът е уведомил ответника, че полаганите за него грижи не са качествени?
Ответникът по касационната жалба К. Н. К. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
К. Н. К. е изложил в исковата молба подробно какви задължения е поело ответното дружество при сключване на договора за издръжка и гледане и е заявил, че тези задължения не са били точно изпълнени. Настанен е бил в стая, в която при дъжд се събирала вода и дрехите и вещите му са мухлясали. Не му е била предоставена храна съобразно предписанията на лекар и съобразена със здравословното му състояние, поради което многократно се разболявал и се наложило оперативно лечение, незаплатено от ответното дружество. Затова той се принудил първо да живее на квартира, а след това да се премести в друг старчески дом. Поискал е от съда да развали договора за издръжка и гледане.
В отговора на исковата молба управителят на ответното дружество е оспорил твърденията на ищеца. Заявил е, че ищецът сам се е отказал да получава полаганите за него грижи, поради което му обърнал внимание, че при прекратяване на обгрижването не по вина на приобретателя, ищецът следва да заплати положените дотогава грижи и издръжка. Към отговора е представил ръкописна молба на ищеца от 14.02.2014 г. за прекратяване на гледането, тъй като в дома не му готвят диетична храна.
Варненският районен съд е приел за установено, че ответникът, респективно лицето, на което е делегирал полагането на грижите спрямо прехвърлителя, не са осигурили уговореното диетично хранене на ищеца, което се е изисквало според неговите специфични нужди, определени със съответни медицински предписания. По време на престоя на ищеца в Дома за стари хора с увреждания „С. И.“ са налице медицински симптоми за обостряне на хроничните заболявания, от които ищецът е страдал. Диагностицирани са също нови заболявания, които са във връзка с неспазване на препоръчителния за ищеца диетичен режим на хранене. След преместване в друг дом за стари хора ищецът няма такива оплаквания. В обобщение този съд е приел, че неосигуряването на необходимия диетичен режим за хронично болния ищец е съществено неизпълнение на договора, поради което го е развалил.
Във въззивната си жалба пълномощникът на ответното дружество е изтъкнал, че ищецът сам е поискал прекратяване на договора и никога преди не е изразявал несъгласие с полаганите за него грижи. В отговор на тези доводи въззивният съд е посочил, че когато кредиторът не дава необходимото съдействие, за длъжника възниква само правото да трансформира задължението си за гледане и издръжка в паричен еквивалент, но не и да се освободи от даване на престация. Нещо повече-за да е изправна страна, длъжникът трябва да продължи изпълнението и да престира в пари. В конкретния случай не е спорно по делото, че след напускането на дома на 7.3.2014 г. ответното дружество напълно е преустановило изпълнението на поетото задължение, като не е предоставяло нито изпълнение в натура, нито го е трансформирал в парична престация. Понеже неизпълнението е продължило повече от една година, то е съществено и обосновава извод за основателност на предявения иск за разваляне на договора за издръжка и гледане.
Така постановеното решение не е очевидно неправилно, както твърди касаторът, понеже в мотивите не се съдържат вътрешни противоречия или груби нарушения на правилата на формалната логика. Не е приложена правна норма в противоположния и смисъл или несъществуваща правна норма. Ето защо на това основание касационно обжалване не може да се допусне.
Формулираният от касатора въпрос всъщност представлява описание на фактическата обстановка по делото от негова гледна точка. В този въпрос се съдържа твърдението, че на прехвърлителя са предоставени всички дължими по договора грижи. От събраните по делото доказателства обаче се установява друго-на ищеца не е давана необходимата за неговото здравословно състояние диетична храна. Освен това касаторът изтъква във въпроса и обстоятелството, че преди предявяване на исковата молба не е бил уведомен за недоволството на ищеца от полаганите грижи. Законът обаче не поставя изискване прехвърлителят по договора за издръжка и гледане да уведомява приобретателя, че не е доволен от грижите, преди да предяви иск за разваляне на договора. Не може да се приеме също, че страните са прекратили договора, тъй като не е било постигнато съгласие относно правните последици от това прекратяване. Всъщност, ако се възприеме за достоверна тезата на касатора, че в дома, където ищецът е бил настанен, са полагани всички необходими грижи, напускането на този дом може да се квалифицира само като недаване на необходимото съдействие – забава на кредитора. Именно по този начин е разгледал въззивният съд доводите на касатора. Затова е посочил, че забавата на кредитора не освобождава прехвърлителя от неговите задължения, а само му дава възможност да трансформира задължението си от натурално в парично. След като е престанал да изпълнява в натура и не е трансформирал задължението си в парично, касаторът на свой ред е изпаднал в забава на длъжника, която е основание за разваляне на договора. Този извод на въззивния съд съответства на приложимата практика на ВКС, съдържаща се в решения № 853 от 11.10.1999 г. по гр. д. № 159/99 г. на II ГО, № 178 от 20.06.2012 г. по гр. д. № 1542/2011 г. на III ГО, № 169 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 1210/2012 г., II ГО, № 790 от 17.11.2009 г. по гр. д. № 1432/2008 г. на IV ГО, № 388 от 19.05.2009 г. по гр. д. № 2052/2008 г. на IV ГО и № 95 от 12.02.2010 г. по гр. д. № 699/2009 г. на IV ГО и много други.
В обобщение въпросът на касатора представлява смесица от неверни твърдения и твърдения за обстоятелства, които не са относими към спора. Правният въпрос, който може да се извлече от формулировките на касатора, е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС. Ето защо и по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 171 от 13.02.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 42 по описа за 2019 г. на Варненския окръжен съд, ГО, първи състав, с което е потвърдено решение № 4509 от 09.11.2018 г. по гр. д. № 8405 по описа за 2015 г. на Варненския районен съд за разваляне на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД на сключения между К. Н. К. и „Вип Джио“ ООД договор от 21.10.2011 г. за прехвърляне на 5/8 идеални части от апартамент № 60 от жилищна сграда, находяща се в[жк], [населено място], [жилищен адрес] срещу задължение за поемане на цялостна пожизнена издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № , том втори, рег. № , нотариално дело г. на нотариус А. А..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: