3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 867
С., 18.07. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1338/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от юрисконсулт А. Б. – процесуален представител на ищеца [фирма] – С., против въззивно решение от 06.12.2010 г. по гр.д.№10657/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-Г въззивен състав.
С обжалваното решение е отменено решение от 10.02.2010 г. по гр.д.№21682/20д09 г. по описа на Софийския районен съд, 49 състав, в частта му, с която е отхвърлен установителният иск с правно основание чл.415, ал.1 ГП, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 2187,65 лева до сумата 3674,16 лева, съставляваща стойността на ползвана топлинна енергия, за периода от м.11.2005 г. до м.ІV.2008 г. и е признато за установено, че Е. А. П. от [населено място], дължи на ищеца [фирма] – С., още сумата 1486,51 лева, за посочения по-горе период, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.12.2008 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение е потвърдено първоинстанционното решение в останалата обжалвана от ищеца част, включваща разликата от 3674,16 лева до 6673,74 лева – главница, и за сумата 2685,62 лева – лихви, и за двете за периода от 01.3.1999 г.- до 18.12.2005 г., като погасени по давност.
Въззивната инстанция е споделила изводите на районния съд по реда на чл.272 ГПК като е възприето, че вземанията на ищеца са погасени с тригодишна давност, поради това, че същите представлява периодични платежи.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, както и в касационната жалба, касационният жалбоподател [фирма] – С. сочи като решаващ въпрос за изхода от спора, този за приложението на давностните срокове, с оглед извода на съда, че плащанията представляват периодични платежи по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, поради което исковата претенция частично е погасена по давност.
На основание чл.292 ГПК с определение №175/05.4.2012 . по настоящото дело съдът е спрял производството по делото до произнасяне на ВКС ОСГТК по тълк.д.№3/2011 г.
С тълк.решение №3/ 18.5.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. ОСГТК на ВКС се произнесъл като приел, че “Понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.”.
Изложеното налага възобновяване на делото и произнасяне на съда по реда на чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Ответницата по касация Е. А. П. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По поставения материалноправен въпрос, визиращ приложението на давността и по-специално дали в процесния случай следва да се приложи давността по чл.111, б.”в” ЗЗД или тази по чл.110 ЗЗД, с тълкувателното решение е даден отговор от ОСГТК на ВКС. Въззивната инстанция е постановила решението си в същия смисъл, като частичната отмяна на първоинстанционното решение и уважаването на иска за още 1486,51 лева е резултат от неправилни изчисления на районния съд относно началото на давностния срок, без това да рефлектира върху решаващия извод.
Поради това настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че след като законът е приложен точно и противоречието в практиката на съдилищата е преодоляна посредством постановяване на цитираното тълкувателно решение, обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 и чл.292 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№1338/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 06.12.2010 г. по гр.д.№10657/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-Г въззивен състав, по касационна жалба, вх.№1241/07.01.2011 г., подадена от юрисконсулт А. Б. – процесуален представител на ищеца [фирма] – С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: