2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 867
С., 19.06. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 90/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Основно училище „С. Ш.” [населено място] против въззивно решение № 207 от 24.10.2011 г. по гр. дело № 423/2011 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 231 от 27.07.2011 г. по гр. дело № 457/2011 г. на Смолянски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на А. В. Й. извършено със заповед № 223 от 11.02.2011 г. на директора на Основно училище „С. Ш.” на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „възпитател в прогимназиална образователна степен V-VІІ клас” и Основно училище „С. Ш.” е осъдено да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 3390,72 лв. за периода 14.02.2011г. -14.08.2011г. със законна лихва считано от 11.04.2011 г. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен материалноправния въпрос относно фактическия състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ – обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата А. В. Й. в писмен отговор на касационната жалба оспорва основанието за допускане на касационно обжалване с твърдение, че правният въпрос касае съществото на спора, което в производството по допускане на касационно обжалване не подлежи на обсъждане. Изложени са съображения и в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със съдебната практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, според която посоченото основание за уволнение е самостоятелно и по фактически състав не се припокрива с никое друго основание за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя. Затова основанията са взаимно незаменяеми, а в по-голямата си част са и несъвместими, от което следва, че наличието на друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение изключва приложението на т. 12 на чл. 328, ал. 1 КТ. По фактически състав посоченото уволнително основание предпоставя доказване от работодателя на създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини непреодолими за и от страните. Обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия договор, затова основанието по т. 12 е формулирано общо. Такива причини могат да бъдат, когато работникът или служителят не получи лиценз или разрешения, от които се нуждае, за да изпълнява работата си, когато е изтекъл срока на валидност на разрешение за работа на чужденец, когато работникът или служителят бъде отстранен от работа по силата на наложена процесуална мярка от прокурор или от съд, когато бъде отнето свидетелство за правоуправление на МПС, а то е необходимо за длъжността „шофьор” и други. В този смисъл съдебни решения по гр. дело № 1336/2009 г. на ВКС и по гр. дело № 11/2011 г. на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК, които имат задължен характер за съдилищата.
С обжалваното решение е прието, че след като щатната бройка за длъжността заемана от ищцата реално е съкратена, обстоятелството, че ищцата се е ползвала с предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, която не е била преодоляна, не дава основание работодателят да приложи чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, тъй като трудовото правоотношение се явява прекратено при заобикаляна на закона. Прието е, че липсата на щатна бройка не е причина, която удовлетворява фактическия състав на т. 12, а действително настъпилото основание за прекратяване на трудовия договор е съкращаването на щата, засегнало длъжността на ищцата.
Решаващите изводи на съда за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ са в съгласие с цитираната съдебна практика на ВКС, която има задължителен характер. В този смисъл представеното от жалбоподателя съдебно решение по гр. дело № 333/2009г. на Габровски окръжен съд, с което е възприето различно становище по приложението на т. 12 на чл. 328, ал. 1 КТ, макар да е влязло в сила, не дава основание за допускане на касационно обжалване, тъй като обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№ 207 от 24.10.2011 г. по гр. дело № 423/2011 г. на Смолянски окръжен съд.
ОСЪЖДА Основно училище „С. Ш.” [населено място] да заплати на А. В. Й. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ