3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 867
София, 05.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 99/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
М. Х. И. от [населено място] е подала касационна жалба срещу решение по гр. д. № 8988/2012 г. на Софийския градски съд, приложила изложение относно основания за допускане на касационно обжалване, определение и решения на състави на касационния съд.
Ответникът У. и. „Св. К. О.”,гр. София не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, с обжалваното решение, постановено на 09. 10. 2012 г., е отменил решението на Софийския районен съд по гр. д. № 37485/2011 г., с което са уважени исковете на М. И. по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ и отхвърлил изцяло така предявените искове: по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед от 1. 07. 2011 г.; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната й работа; по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 5700 лв. Градският съд е приел, че уволнителната заповед от 1. 7. 2011 г. е законосъобразна, тъй-като тя е издадена въз основа на утвърдено от ректора на университета щатно разписание от 29. 06. 2011г, в което не е включена длъжността на ищцата, а щатното разписание възпроизвежда протоколно решение на Академичния съвет от 29. 06. 2011 г., и, че работодателят не е бил длъжен да извърши подбор, тъй-като са съкратени всички щатни бройки на длъжността, заемана от ищцата. Съдът е приел за неоснователно твърдението на ищцата за незаконост на уволнителната заповед, в която е посочено, че И. е заемала длъжност „организатор с висше образование”, а фактически тя е била на друга длъжност „организатор склад, оператор ППСС”. Изложени са мотиви, че трябва да се даде предпочитание на трудовия договор, който е първичният документ за учредяване на трудовото правоотношение, в който, длъжността на ищцата е определена с наименованието ”организатор”, а отбелязването в трудовата книжка на ищцата на длъжността „организатор склад, оператор ППСС” е вторично документиране, за което не е установено по делото да е извършено на конкретно основание – договор или допълнително споразумение между страните.
Искането на жалбоподателката за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Посочено е, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика – приложеното определение по гр. д. № 66/2012 г., ІV г. о. на ВКС и другите решения на касационния съд, с които е прието, че законността на уволнението се преценява само когато е конкретизирана длъжността, заемана от работника или служителя към момента на прекратяване на трудовия договор. Искането за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен спор от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и е наложително осъвременяване на съдебната практика.
Исканията са неоснователни.
Не е налице твърдяното обстоятелство, че въззивният съд не е определил конкретно и ясно длъжността, която е заемала ищцата към момента на уволнението. Разминаването на позициите на двете страни по делото не са били относно характера и същността на длъжността на ищцата, а относно нейното наименование, като ищцата се е позовала на изписването на наименованието на длъжността в трудовата й книжка. Съдът е мотивирал извода си, че коректното наименование на длъжността е ”организатор с висше образование”, позовавайки се на трудовия договор, като основополагащ за трудовото правоотношение, а така също, че в двете щатни разписания от 2011 г. е посочена длъжност с това наименование, но липсва длъжност с наименование „организатор склад, оператор ППСС”. Съдът е взел предвид безспорния факт, че в актуалното разписание от 29. 06. 2011 г. липсва длъжност, определена с всяко от двете наименования, което е указание, че правнорелевантният факт на съкращение на длъжността на ищцата е установен, независимо как тази длъжност ще бъде назована.
Несъстоятелно е искането за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въз основа на изложените общи съображения, че основен принцип на трудовото право е закрила на работниците и служителите и че съдебната практика следва да се осъвремени предвид настъпили промени. Съгласно т. 1 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 г. на ОСГКТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен от въззивния съд при неточно прилагане на закона.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 09. 10. 2012 г. по гр. д. № 8988/2012 г. на Софийския градски съд по жалбата на М. И. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: