О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 867
София, 15.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 645/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Б. Х. С. и К. Д. С. чрез пълномощник адвокат И против въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 34/16.02.2009 г. по гр.д. № 1216/2008 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на С. районен съд № 86/23.04.2007 г. по гр. д. № 469/2006 г., с което по иск на С. С. Б. от гр. С. против К. Д. С. от гр. С. и Б. Х. С. от гр. С. е прогласена нищожност на сключен с нотариален акт № 176/2006 г. договор, с който на 5.04.2006 г. С. С. Б. е прехвърлила на Б. Х. С. чрез покупко-продажба правото на собственост върху процесния апартамент, като привиден и противоречащ на чл. 152 ЗЗД.
С жалбата са развити доводи за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 283 ГПК.
Представено е изложение на основания за касационна обжалваемост на решението. Формулиран е като съществен процесуалноправен въпроса за точното прилагане на чл. 133, ал. 1, б. „в”, „г” и „д” вр. чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./, по който според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на Върховния касационен съд по приложение на чл. 134, ал. 2 ГПК в описани в изложението и представени по делото съдебни решения на ВКС.
За ответник по касация С. С. Б. чрез процесуални представители адвокати И. И. и К. Д. жалбата е оспорена като са развити доводи за недопустимост на касационното обжалване и за неоснователност по съществото на спора.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд констатира, че не е налице основанието за допустимост на обжалването, на което касаторът се е позовал.
Според касатора съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Наличието на такъв въпрос /така както е определен с изложението – чл. 133, ал. 1, б. „в”, „г” и „д” вр. чл. 134, ал. 2 ГПК/отм./ е обоснован с доводи, които по правното си естество съдържат касационни основания за отмяна на решението, като неправилно, поради допуснато от съда съществено нарушение на посочените съдопроизводствени правила.
Независимо от това, разбирането, че съществен материалноправен или процеусалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГК е този, от чието разрешаване зависи изходът на конкретното дело, не може да се сподели. Въпрос, който се съдържа в съответния материален или процесуален закон и относно произнасянето по който от въззивния съд касаторът е недоволен трябва да има принципно основополагащо значение за правото, което е приложимо за конкретния правен спор.
В аспект на изложеното следва, че от страна на касатора не е изпълнено изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на принципен въпрос, което е достатъчно основание, за да се приеме, че не е налице основание за допускане Върховният касационен съд да се произнася по съществото на подадената жалба. При това положение, съдебната практика, на която касаторът се е позовал не се поставя на преценка.
Ето защо и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Велико Търново № 34/16.02.2009 г., постановено по гр. д. № 1216/2008 г. по касационна жалба от Б. Х. С. и К. Д. С. чрез процеусален представител адвокат И.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: