6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868
София, 01.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 835/ 2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №292 от 18.11. 2015 г. по гр.д.№ 560/2015 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено Решение №523 от 26.06.2015 г. по гр.д.№336/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен искът по чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД, предявен от [фирма] срещу [фирма] – [населено място] за сумата 41 895.75 лв. за корекция на количество електроенергия за периода 24.05.2009 г. – 19.11.2009 г. по фактура -дебитно известие № [ЕГН]/04.03.2010 г., като платена без основание и за 507.74 лв. – обезщетение за забавено плащане, и е постановено решение, с което исковете са отхвърлени, с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение по чл. 284 ал. 3 ГПК жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. За нищожност на задължение, начислено въз основа на корекционен протокол за минали отчетени периоди, когато страните са подписали споразумителен протокол за разсрочено плащане на корекционната сметка, 2. Какво е материалноправното значение на такъв протокол при положение, че корекционната сметка е нищожна и има ли той предмет, 3. Налице ли е съгласие за дължимост на сумата или само съгласие за промяна падежа на плащането, 4. Действително ли е споразумение за разсрочване на корекционната сметка, в което липсват взаимни отстъпки и изрично признание на определено материално право, индивидуализирано по страни, размер и период, 5. По иск по чл. 55 ал.1 ЗЗД, когато ищецът отрича основанието, без да обосновава отричането, длъжен ли е съдът служебно да обсъди и прецени дали тази правна норма е действителна, независимо, че източникът й не е закона, а споразумение за разсрочено плащане или страната изрично трябва да оспори действителността на правната норма -доколко споразумителният протокол е действителен и съобразен с императивните норми на закона – противоречие с решение по гр.д.№ 3225/2014 г. на ВКС. 6. За правомощията на въззивния съд при направено възражение против изолирано тълкуване на една разпоредба от споразумение и за задължението на съда да изложи мотиви относно правното значение на споразумението при прилагане правилата на чл. 20 ЗЗД – противоречие с Р.по т.д.№ 4073/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., 7. За правомощията на въззивния съд при липса на оплакване в жалбата да приеме за безспорни факти и обстоятелства, които не са били безспорни и може ли с решението да се направи изменение в доклада, без да се даде възможност за становища на страните – противоречие с Р. по гр.д.№ 3225/2014 г. на ВКС, 8. Тъй като случаят е аналогичен при спорове за задължения по записи на заповед, издадени за обезпечение на каузална сделка, длъжен ли е съдът да разгледа фактите и възраженията относно каузалното правоотношение – корекционна процедура, които разкриват основанието на поетото задължение за плащане, за да даде правилна правна квалификация и на споразумителния протокол за разсрочено плащане – решението с неразглеждане на фактите от каузалното правоотношение – корекция – е пречка за правилно приложение на материалния закон – противоречие с т.2 от ТР №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК за задължението на съда служебно да обезпечи приложението на императивна правна норма -чл. 20 ЗЗД, чл. 146 З..
По тези въпроси жалбоподателят поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и се решават противоречиво от съдилищата, като въпросът за действителността на споразумителен протокол за разсрочване плащане на корекционна сметка е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочи и съдебна практика по искове по чл. 55 ал. 1 ЗЗД при извършено от потребител на ел.енергия плащане въз основа на подписан от него споразумителен протокол.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че всички поставени въпроси са свързани с правното значение на споразумителния протокол, като жалбоподателят не е обосновал да е налице задължителна съдебна практика, която да дава различен отговор на въпроса, решен от въззивния съд и че представената задължителна съдебна практика е по въпроса за едностранна корекция на сметки на потребител за доставена за изминал период ел.енергия, при съобразяване на която са решени въпросите от въззивния съд. Счита, че жалбоподателят не доказва основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – представените решения на по-ниски по степен от ВКС съдилища не са влезли в законна сила и в повечето от тях не се засяга въпросът за характера на споразумителния протокол при възражение на ответника, че същият е основание за получаване на сумата. Поддържа, че не е налице основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, като разпоредбата на чл. 365 ал.1 ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване, и по приложението й е създадена практика на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено решение, с което са уважени осъдителни искове, и е постановено друго, с които исковете са отхвърлени, цената на първия от които не е до 20 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли иска по чл. 55 ал. 1 пр.1 ЗЗД за сумата 41 895.75 лв. – за корекция на количество електроенергия за периода 24.05.2009 г. – 19.11.2009 г., като платена без основание по фактура-дебитно известие № [ЕГН]/04.03.2010 г., въззивният съд е приел, че страните не спорят относно съществуването на валидно договорно правоотношение, по което ищецът е потребител на доставена от ответника ел.енергия и че след установяване на неточно измерване, е извършена корекция на сметка, след която е издадено дебитното известие към фактури от 06.11.2009 г. и 16.11.2009 г. за електроенергия за сумата 41 388.01 лв. При съобразяване отразеното в подписания от страните Споразумителен протокол от 09.04.2010 г., съдът е приел, че ищецът е извършил плащането въз основа на този протокол, който има характер на договор за спогодба по чл. 365 ЗЗД – страните прекратяват чрез взаимни отстъпки спора досежно констатирана на 19.11.2009 г. техническа неизправност на СТИ и неговия размер: потребителят е признал съществуването и размера на задължението, а доставчикът на електроенергия е приел разсрочено плащане. Съдът е изложил, че спогодбата цели да изключи възможността да се оспорва предхождащо я правно положение, признавайки дължимостта на цената на определено количество незаплатена електрическа енергия, и е без значение дали тази сума е служебно начислена стойност или е действително изразходвана ел.енергия и тъй като ищецът не е оспорил Споразумителния протокол, същият е валиден и обвързва страните. Заключил е, че поради извършеното плащане въз основа на договор за спогодба, е неприложима съдебната практика относно възможността за едностранна корекция от доставчика на сметка за ползвана електро- енергия за минал период.
С оглед изложеното, релевантни за делото са въпросите: съобразно Споразумителния протокол, налице ли е съгласие у потребителя на ел.енергия за дължимост на сумата или само съгласие за промяна падежа на плащането; споразумението действително ли е. Въпросът за правното значение на Споразумението, като договор за спогодба по чл. 365 ЗЗД, съдът е решил при съобразяване със задължителната съдебна практика по приложението на чл. 20 ЗЗД относно тълкуване на договорите, и в съответствие с установената съдебна практика кога постигнато споразумение представлява договор за спогодба по см. на чл. 365 ЗЗД, който като всеки договор има силата на закон за страните, с който те прекратяват един спор, като преуреждат отношенията си по общо съгласие и занапред отношенията им са такива, каквито спогодбата ги прогласява (Р.№ 985/27.12.2004 г. по т.д.№ 97/2004 г. на ВКС). Като е квалифицирал Споразумителен протокол от 09.04.2010 г., като договор за спогодба по чл. 365 ЗЗД, с който страните са разрешили възникналия спор относно съществуването и размера на задължението на ищеца по договора за продажба на електроенергия и не е възприел довода на ищеца, че се касае за договор за разсрочване плащане на корекционна сметка, въззивният съд е разрешил въпроса в съответствие с посочената съдебна практика. С оглед обстоятелството, че в първоинстанционното производство ищецът не е оспорил Споразумителния протокол, при оплакванията на ответника във въззивната жалба за неправилност на решението поради невъзприемане значението на спогодба на Споразумителен протокол от 09.04.2010 г. и без оплаквания във връзка с доклада по чл. 146 ГПК, въззивният съд не е имал задължение да дава указания на страните за евентуално събиране на доказателства във връзка с такова оспорване, нито да се произнася действително ли е споразумението. Не следва да се разисква въпрос 6, доколкото същият съставлява оплакване на жалбоподателя за изолирано тълкуване на една разпоредба от споразумението.
Поради изложеното по тези въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Жалбоподателят не доказва основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като с представената съдебна практика на по-ниски по степен от ВКС съдебни инстанции относно подписан споразумителен протокол с характер на извънсъдебно признание, който се преценява с оглед всички доказателства относно правопораждащия юридически факт, по всяко от делата конкретно установените факти и обстоятелства са обусловили крайните изводи на съдилищата за характера на представен по делото споразумителен протокол – въз основа на приетата по отделното дело фактическа обстановка са изведени правните аргументи на съда по същество. След като различният резултат в правните изводи на съда по конкретното дело и цитираните решения, се дължи на различни факти, не е осъществено основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Въпроси 1, 2, 4 и втората част на въпрос 4 жалбоподателят формулира с оглед твърдението, че Споразумителният протокол от 09.04.2010 г. съставлява споразумение за разсрочване на едностранно начислена от електроразпределителното дружество корекция на сметката на потребителя за минал период поради неточно измерване на отчетената енергия, изводи в какъвто смисъл въззивният съд не е правил, поради което въз основа на тези въпроси не следва да се обсъжда основателно ли е искането за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от жалбоподателя въпрос 7 не кореспондира на действията на въззивния съд – последният не е приел за безспорни факти и обстоятелства, които не са били безспорни, нито с решението си е направил изменение в доклада, без да даде възможност за становища на страните.
Няма отношение към спора въпрос 8 и жалбоподателят неуместно прави аналогия със запис на заповед, издаден за обезпечение на каузална сделка и определя, че корекционната процедура има характер на каузално правоотношение, което съдът следва да съобрази, за да даде правилна правна квалификация на споразумителния протокол за разсрочено плащане, като има задължение служебно да обезпечи приложението на императивна правна норма – чл. 20 ЗЗД, чл. 146 З. и да се произнесе доколко споразумителният протокол е действителен и съобразен с императивните норми на закона.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса за действителността на споразумителен протокол за разсрочване плащане на корекционна сметка е неоснователно, тъй като такъв характер Споразумителен протокол от 09.04.2010 г. няма.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на №292 от 18.11. 2015 г. по гр.д.№ 560/2015 г. на Варненски апелативен съд.
ОСДЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 4284 лв. – платено адвокатско възнаграждение – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: