3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868
София, 01.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 872 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на районния съд в [населено място], чрез административния ръководител И. Г. Й., против въззивното решение № 443 от 29 октомври 2013 г., постановено по в.гр.д. № 758 по описа на Софийския окръжен съд за 2013 г., с което е потвърдено решение № 83 от 9 август 2013 г., постановено по гр.д. № 56 по описа на районния съд в гр. Своге за 2013 г. за признаване за незаконно уволнението на Т. П. Б. от [населено място], Софийска област, възстановяването на Б. на заеманата преди уволнението длъжност „съдебен секретар” и за осъждането на съда да й заплати обезщетение за оставането й без работа за периода 7 декември 2012 г. – 7 юни 2013 г. поради незаконното уволнение в размер на 7688,70 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска, и разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се липса на данни ищцата да е боледувала от болест на А. към момента на уволнението й, каквито данни няма и в приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, а е посочена единствено вероятност за такава, поради което не е установено към момента на уволнението ищцата да се е ползвала от особената закрила по чл. 333, ал. 1 КТ. Поддържа се обективна невъзможност на работодателя да реализира законосъобразно правото си на уволнение, след като никой, включително самият служител, не е знаел за наличието на заболяване по Наредба № 5/1978 г., а не съществува и правна възможност работодателят да задължи служителя да се подложи на медицински преглед. Посочено е заявеното от вещото лице, че не е било възможно от поведението на служителя работодателят да направи извод за психично заболяване. След като самата служителка не е знаела за заболяването си, дори и да е декларирала липсата на такова, то не би могло да се счете, че тя умишлено е въвела работодателя в заблуждение за липсата на заболяване. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата Т. П. Б. от [населено място], чрез процесуалните си представители адв. И. Б. и К. А., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си, след излагане на съображения по обвързващата съдебна практика по приложението на чл. 333 КТ, се сочи, че подадената декларация за обстоятелствата по чл. 2 от Наредба № 5/1987 г. на ищцата е подадена през 2003 г., но искането за съобщаването на съответните данни следва да бъде направено по повод на конкретното уволнение, т.е. след като лицето е определено за уволнение и преди да му бъде връчен актът, с който то се извършва. Заключено е, че работодателят не е изпълнил задължението си по наредбата да поиска надлежната декларация от лицето, като това му задължение е винаги дължимо и не се предпоставя от наличието на данни за съществуването на заболяване.
К. съд приема, че поставеният правен въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване на поддържаното от касатора основание.
Касаторът твърди, че по въпроса приложима ли е особената закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т 3 КТ, когато заболяването, от което страда уволненият работник или служител, не е било диагностицирано към момента на уволнението, а е установено чрез експертиза едва в хода на съдебното производство по трудовия спор по повод на това уволнение, се налага тълкуване на ВКС предвид необходимостта от осъвременяване на съдебната практика. В обжалваното решение крайното заключение на съда е, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 от 2 февруари 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ, да събере информация от предназначената за уволнение служителка. В редица решения на ВКС по чл. 290 ГПК (например в решение № 247 по гр.д. № 960/2010 г., ІІІ г.о.) се приема, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ има обективен характер и се прилага независимо от това дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника или служителя и дали са представени медицински документи за него. Питането на касатора е в друга посока – обстоятелството, че болестта на служителката не е била установена към момента на уволнението, елиминира ли закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. В решение № 156 по гр.д. № 1845/2010 г., ІV г.о., ВКС разяснява, че неизпълнението на задължението на работодателя по чл. 1, ал. 2 от наредбата не опорочава само по себе си извършеното уволнение, в случай че уволненият работник не страда от заболяване по чл. 1, ал. 1 от наредбата или не знае, че има такова страдание. Съдът подчертава обаче, че ако работникът не е знаел точно какво е страданието му, но то вече е било проявено, неизпълнението на задължението на работодателя да поиска съответното освидетелстване, опорочава уволнението. В процесния случай, обосновавайки крайния си извод, съдът се обляга на заключение на вещо лице, според което макар и по-късно диагностицирано, заболяването на ищцата е съществувало към момента на извършването на уволнението, като това е било видно не само от представените пред експерта медицински документи, но и от промяната в поведението й. Ето защо даденото от съда разрешение е в съответствие с обвързващата съдебна практика, която настоящият съдебен състав не намира за необходимо да изоставя или да изменя по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Накрая, за да обоснове искането си, касаторът сочи заявеното от вещото лице, че поставената диагноза е вероятна. Въпрос обаче по цененето на доказателствата не е поставен, което препятства допускането на касационното обжалване по този кръг проблеми.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 443 от 29 октомври 2013 г., постановено по в.гр.д. № 758 по описа на Софийския окръжен съд за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: