О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868
гр. София, 10.08.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 350 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Б. Николова П. от гр. С., чрез адвокат Ст. С., обжалва в срок въззивното решение от 12.11.2009 год. по гр. д. № 314/2009 год. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 28.04.2009 год. по гр. д. № 1136/2007 год. на Варненския окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен иска, предявен от касаторката против Т. К. Г. и Е. З. Д. за предаване владението върху имот в урбанизираната територия м. “П.” – селищно образувание по параграф 4, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, землище Г. на гр. В. А., кад. район 549, съставляващ имот № 1348 по плана на местността, с площ 795 кв. м., при описаните в решението граници.
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска неговата отмяна и вместо това ревандикационният иск бъде уважен, с присъждане на направените от касаторката разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Сочи се, че произнасянето на въззивния съд по процесуалноправния въпрос за преценката на доказателствата в насоката за наличие на предпоставките по параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В писмен отговор ответниците по иска Т. К. Г. и Е. З. Д. поддържат становище за липса на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата. Същото становище застъпват и ответниците Н. П. К. и Д. И. К., в подадения от пълномощника им адв. Вл. Т. писмен отговор.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаното такова не е налице. Съображенията за този извод са следните:
За да отхвърли предявеният иск за собственост върху имот № 1348, попадащ в границите на възстановения по ЗСПЗЗ на касаторката, ищца такъв с площ 20.7 дка и намиращ се в терен по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел за доказано възражението на ответниците, че отстъпеното на Н. К. право на ползуване по ПМС № 26 от 1987 год. е трансформирано в право на собственост върху имота, при условията на пар. 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на разпоредителна сделка с нот. акт № 147/2006 год. ответниците Т. Г. и Е. Д. се легитимират за собственици. Направеният извод е обоснован със заключенията на приетите експертизи, установяващи наличието към 1.03.91 год. на сграда в имота, нанесена в КП на м. „П.” преди това – през 1987 год., представляваща дървена постройка, състояща се от входно антре, стая и веранда върху бетонова площадка, в каквато насока са и събраните свидетелски показания. Въззивният съд е отчел и факта, че първоинстанционното решение в частта му, с която е признато за установено по отношение на касаторката, че Т. Г. и Е. Д. са признати за собственици на спорния имот, е влязло в сила, като необжалвано от нея, независимо от твърденията й във въззивната жалба за липса на правно основание да владеят същия.
Следователно, релевантният за изхода на спора по предявения от касаторката ревандикационен иск е трансформирано ли е правото на ползуване на праводателите на Т. Г. и Е. Д. в право на собственост, на основание параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, за да се легитимират те като собственици на основание покупко-продажбата на имота. Извън съображенията за наличие на влязло в сила решение по установителния иск на ответниците срещу касаторката, присъединен за разглеждане в едно общо производство по тях, въззивният съд е преценил събраните по делото доказателства относно наличието на построена в имота към релевантния момент сграда, както и тези за изпълнение на процедурата по изкупуването на имота. По този въпрос, обусловил решаващата воля на съда, касаторката не излага съображения за наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице то, както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, т. 4, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, каквито твърдения в случая липсват – напротив, по посочения въпрос е налице утвърдена съдебна практика, в т. ч. и задължителна такава. Не са изложени и съображения за значението му за развитието на правото, което предпоставя посочване на непълни, неясни или противоречиви разпоредби в закона, за да се създаде съдебна практика по прилагането или същата да бъде осъвременена. Противно на тези разяснения в изложението си касаторката се позовава на процесуалноправен въпрос, свързан с преценката на събраните доказателства, обусловили направения от съда извод за основателност на възражението за наличие на предпоставките на параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, което представлява оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на процесуалните правила и необоснованост на същото, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Последното не може да бъде обсъждано в настоящето производство, в което предмет на проверка е наличието на основания за допускане на касационното обжалване. Общото такова по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл, и който трябва да е от значение за формиране на решаващата му воля, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства – мотивите на т. 1 от цитираното ТР. Такъв не е посочен в изложението, а както се посочи по-горе, по релевантният въпрос за изхода на спора не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 147 от 12.11.2009 год. по гр. д. № 314/2009 год. на Варненския апелативен съд, по подадената от Б. Н. П., чрез адв. Ст. С., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: