О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868
София, 17.11.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 351 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Д. В. чрез адвокат Й. Т. срещу решение № 2083/15.11.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, VІІІ с-в по в.гр.д. № 2092/2013 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по иск на настоящия касатор срещу [фирма] за сумата 51000 евро на основание чл.79 ал.1 предл.2-ро вр. чл.82 ЗЗД.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди отхвърлителното решение на СГС по предявения иск САС е приел, че ищцата и ответника са сключили предварителен договор, по силата на който ответникът се е задължил да прехвърли на ищцата право на собственост върху два апартамента, които ще построи в посочен недвижим имот. Сключен е окончателен договор за същите имоти, в който ищцата с нейно съгласие е заместена като купувач в правоотношението от лицата О. В. и П. В.. САС е приел, че при така сключения окончателен договор първоначалният купувач по предварителния договор не може да претендира вреди от неизпълнение, тъй като старият дълг по предварителния договор е престанал да съществува. На ищцата е учредено право на ползване върху същите имоти, но тя е загубила качеството на страна по предварителния договор за продажба след сключване на окончателен договор за продажба за същите имоти с други лица. Според САС новото правоотношение по окончателния договор е със съдържание, идентично на първоначалното, като обвързва продавача и новите купувачи, които биха могли да предявят претенции за обезвреда. Изложени са и два допълнителни аргумента свързани с поетото от продавача задължение в сградата да бъде монтиран асансьор, съобразно изготвен за същата проект и заключението на СТЕ, съгласно което по проекта не е предвиден асансьор за секция „А”, в която се намират процесните апартаменти, а планът не е бил изменян. Посочено е още, че не са налице предпоставки за претендиране на компенсаторно обезщетение от купувача, тъй като не е налице пълно неизпълнение на задължението на насрещната страна. Правото на собственост на обектите е било прехвърлено, а липсата на асансьор в сградата, ако такъв е следвало да бъде монтиран, съставлява частично неизпълнение, поради което не би могло да се приеме, че се касае за вреди от невъзможността имотите да се ползват по предназначение.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК: 1. „Може ли купувачът по предварителния договор да води иск по чл.79 ал.1 ЗЗД за неизпълнение на предварителния договор за изработка при смяна на купувача по окончателния договор?” 2. „Ако недостатъкът на предадената от продавача продадена вещ е довел до пълна негодност на вещта, налице е не изпълнение с недостатъци, а неизпълнение, в какъвто случай не намират приложение разпоредбите на чл.197 и 217 ЗЗД?”
Така поставените въпроси са принципно зададени, без оглед на приетата и установена от САС фактическа обстановка, която по същество не се оспорва от касатора. Не се спори, че окончателният договор за продажба не е сключен с ищцата – страна по предварителния договор, при което няма основание да се приеме, че купувачът по предварителния договор, който е заместен като купувач в окончателния договор от други лица, може да води иск по чл.79 ал.1 ЗЗД за неизпълнение на предварителния договор. Сключен е окончателен договор за имотите, предмет на предварителния договор и купувачите по него, заместили ищцата като купувач по предварителния договор, са собственици на имотите и това не се оспорва от ищцата, настоящ касатор. Щом купувачът по предварителния договор не може да води иск за неизпълнение по чл.79 ал.1 ЗЗД при сключен окончателен договор с други купувачи за същите имоти с учредено право на ползване върху тях на купувача по предварителния договор, необуславящ е и въпросът във връзка със сочения недостатък на продадената вещ и дали той води до пълна негодност на същата за ползването й. Независимо от некоректно формулираните въпроси, не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.-3 ГПК. Посочената от касатора съдебна практика е не само по обективно неидентични казуси, а по казуси, които нямат никаква връзка с предварителен договор, по който е сключен окончателен договор с други страни, заместили купувача по предварителния договор с негово съгласие. Единственото решение, касаещо предварителен договор и то не в хипотезата на сключен окончателен такъв с други страни, е решение № 173/24.02.29010 г., но то е във връзка със съгласието по продажната цена по договора, а не относно недостатъци, обуславящи искове за обезвреда. Ето защо приложената съдебна практика не обуславя противоречиво разрешаване на посочените въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК /т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Не е налице и хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Съображенията в изложението, свързани с противоречиво разрешаване на така формулираните въпроси, което не се установява от приложената съдебна практика, не мотивират необходимост от промяна на съдебна практика, а изразяват само искане за промяна на крайния изход от спора.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора и направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски, изразяващи се в платен адвокатски хонорар, настоящият състав на ВКС не присъжда такива, тъй като не намира основание да приеме, че приложеният договор за правна защита и съдействие между [фирма] и адвокат Д. Д. касае именно това дело – никъде в приложения договор не е посочен номера на настоящото касационно дело, входящ номер на касационната жалба, номер на въззивно дело или името на настоящия касатор.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2083/15.11.2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, VІІІ с-в по в.гр.д. № 2092/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.