1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868
гр.София, 26.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3404/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на „Стомана индъстри” АД за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 146 от 02.05.2019 г. по гр.д.№ 131/ 2019 г., с което е потвърдено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Пернишки районен съд по гр.д.№ 3348/ 2018 г. и по този начин жалбоподателят е осъден да заплати на Р. В. П. на основание чл.200 КТ сумата 12 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване, със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 2 366,94 лв – лихва за забава за период 08.06.2016 г. – 18.05.2018 г. и разноските по делото.
Като основание за допускане на касационното обжалване жалбоподателят повдига следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) правни въпроси: за приложението на критерия „справедливост” при определяне на размера на обезщетения за неимуществени вреди; коя страна в исково производство за присъждане на обезщетение по чл.200 КТ от професионално заболяване носи доказателствената тежест по отношение на факта на влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК, признаващо заболяването за професионално; влиза ли в сила решението на ТЕЛК/НЕЛК по отношение на всички заинтересувани страни или по отношение на всяка страна поотделно; за задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните в мотивите на решението си по същество. Счита, че в обжалвания акт тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС или че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна Р. П. оспорва жалбата с доводи, че касаторът не е формулирал конкретни въпроси като основание за допускане на обжалването, а сочената от него съдебна практика не е относима към процесния казус. Излага доводи и по правилността на обжалваното решение.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е приел за установено, че ищцата е работила в ответното дружество на длъжности „кранист” или „машинист на кран” в периода от 15.06.2001 г. до 10.08.2015 г. В резултат на физични фактори, които съпътстват производствения процес в ответното дружество (общи вибрации и шум в работната среда, излагане на манган и неговите съединения, наличие на токсични газове и аерозоли на тежки метали и др.) ищцата заболяла от „вибрационна болест от общо вибровъздействие с неврит на слуховите нерви” и от „токсикохимична пневмофиброза от метални аерозоли и токсични газове”. С Експертно решение № 0042/ 19.01.2018 г. на ТЕЛК към Университетска болница – МБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕАД, [населено място], бил признат професионалния характер на тези заболявания и били определени 55 % трайно намалена работоспособност от професионалните заболявания и 44 % от общи такива. Началната дата на инвалидност относно професионалните заболявания е определена 08.06.2016 г. От нарочното отбелязване върху представеното експертно решение съдът приел, че същото е влязло в сила на 15.02.2018 г. Заболяванията на ищцата й причинявали болки и изтръпвания на горни и долни крайници, в шийно-раменна област, в областта на кръста. Движенията в шийния и поясния отдел на гръбнака били свързани с болезненост, чувствала слабост в ръцете и главоболие. Изпускала предмети, чувствала замайване, периодичен световъртеж, залитала. Изпитвала лесна умора и задух при умерени физически усилия, чувствала бодежи в гърдите, страдала от кашлица. Съдът констатирал, че са налице трайни и необратими увреждания в организма на ищцата, като е възможно влошаване на белодробното професионално заболяване и засилване на оплакванията, относими към вибрационната болест. Заболяванията причинявали сериозни затрудненията и проблеми в бита на ищцата, а също и емоционални неудобства в тази връзка. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че отговорността на ответника да обезщети вредите, причинени от двете професионални заболявания, е ангажирана, съгласно чл.200 КТ. Посочил, че е обвързан от доводите в жалбата на ответника срещу първоинстанционното решение, а те били само в две насоки: относно правното действие на експертното решение на ТЕЛК и относно размера на присъденото обезщетение с оглед критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. По отношение на първия въпрос съдът отбелязал, че ответникът е бил длъжен да посочи доказателствата и обстоятелствата, които ще доказва с тях в отговора срещу исковата молба и че няма възможност на направи това по-късно (освен ако пропускът не се дължи на особени непредвидени обстоятелства). С разпореждане от 21.05.2018 г. първоинстанционният съд бил разяснил на ответното дружество тези последици, въпреки което то не подало отговор срещу исковата молба. Поради това въззивният съд намерил за преклудирани възраженията, че експертното решение на ТЕЛК не е влязло в сила. Отделно посочил, че върху представеното по делото решение има изрично удостоверяване от издалия го орган, че същото е влязло в сила и че това удостоверяване не е оборено. Възраженията срещу размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът също намерил за неоснователни. Като взел предвид, че ищцата страда от две професионални заболявания, които оказват сериозно и постоянно въздействие върху здравословното й състояние и върху ежедневния й социален живот, наличието на трайни и необратими увреждания върху организма на ищцата, възможното влошаване на здравословното й състояние в бъдеще, той приел, че обезщетение в размер 12 000 лв е адекватно на търпените вреди.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, поставените от касатора въпроси коя страна носи доказателствената тежест по отношение на факта на влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК и как влиза в сила това решение, не обуславят обжалвания акт. Съдът не е посочил, че ищецът не носи тежестта да докаже това обстоятелство, а е приел, че такива доказателства са налице, както и че възраженията на ответника за невлизане на решението в сила са преклудирани поради пропускане на възможността да подаде отговор срещу исковата молба. Поради това въпросите коя от страните носи тежестта за доказване на факта на влизане в сила на експертното решение и от кой момент, с оглед уведомяването на всички заинтересувани страни, става влизането в сила, са неотносими за правните изводи на инстанцията по същество. Процесуалноправни въпроси във връзка с настъпването на преклузиите по чл.131 ГПК касаторът не е формулирал.
Материалноправният въпрос относно приложението на критерия „справедливост” при определяне на размера на обезщетения за неимуществени вреди обуславя постановеното решение, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Тази практика, установена още с ППВС № 4/ 1968 г., задължава съдилищата да посочват в мотивите на решението си конкретните установени по делото обстоятелства, които са ги мотивирали при определяне на размера на обезщетението при прилагане на критерия „справедливост”. Релевантни са всички обстоятелства, при които е получено увреждането и последиците от него, което е съобразено от въззивния съд при издаване на решението му. Поради това по поставения въпрос съдебният акт съответства, а не противоречи на задължителната съдебна практика.
Обуславящ е и процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните в мотивите на решението си по същество, но и той не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Въззивният съд е съобразил, че като правораздавателен орган е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи (срв. решение № 27/ 02.02.2015 г. по гр.д.N 4265/ 2014 г., ІV г.о. и цитираните в него).
По изложените съображения съдът намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 146 от 02.05.2019 г. по гр.д.№ 131/ 2019 г.
ОСЪЖДА „Стомана индъстри” АД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати на Р. В. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], 3 000 лв (три хиляди лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: