ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 868
гр. София, 28.09.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 126 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Пролет В. М. обжалва решение № 80 от 28.11.2010 г. по гр. д. № 449/09 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация К. Г. И. оспорва жалбата.
Ответникът по касация Ц. В. Д. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С исковата молба е предявен иск за делба на движими вещи, вкл. павилион, изграден като временна постройка на основание чл. 56 ЗУТ, останали в наследство от общата наследодателка М. Н., починала на 02.02.2006 г. С решение № 1201 от 10.01.2007 г. по гр. д. № 1186/06 г. Районен съд [населено място] е допуснал делба на посочените в исковата молба движими вещи. С решение № 647 от 29.09.2009 г. по гр. д. № 1141/08 г. ВКС ІІІ ГО е приел че въззивното решение, с което искът за делба е отхвърлен, е недопустимо и го е обезсилил. Указал е на съда, че ищецът следва да уточни исковата си молба като вещите се индивидуализират, да се посочи момент на придобиване и придобивен способ на отделните вещи и продължителността на брака между ищеца и наследодателката. При новото разглеждане на спора съдът е указал на ищеца да отстрани посочените от ВКС нередности. С молба депозирана по делото ищецът е изпълнил указанията на съда. В. съд е обезсилил първоинстанционното решение по отношение на допуснатите до делба вещи за които е направен отказ от иска. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, в която е допусната делба на останалите движими вещи и е определил квоти на съсобственост от 2/3 ид. ч. за К. И. и по 1/6 ид. ч. за Пролет М. и Ц. Д.. Съдът е обсъдил събраните гласни доказателства, както и договора за наем на общинското дворно място. Приел е, че павилионът е сглобяема конструкция и е в режим на обикновена съсобственост, тъй като е придобит преди сключване на брака между ищеца и наследодателката Допуснал е делба на част от движимите вещи, като е изложил съображения че са закупени от двамата съпрузи и не представляват имущество на едноличния търговец.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси следва ли въззивния съд да съобрази указанията на ВКС по приложението на закона; подлежи ли на делба павилион построен в дворно място което е общинска собственост; прилага ли се чл. 65 ЗС по отношение на постройка която има статут на временен строеж. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В. решение не е постановено в противоречие с цитираната съдебна практика. Според решение № 192 от 27.02.1991 г. по гр. д. № 9/91 г. на ВС I ГО, когато правото на собственост върху постройка е уговорено със срок, след изтичане на срока собствеността върху сградата преминава безвъзмездно върху собственика на земята. Решението е неотносимо към спора, тъй като в него е разгледан спор за сгради които са трайно закрепени към земята, докато процесния павилион е движима вещ която може да се демонтира и разположи на друго място. В. решение не противоречи и на решение № 300 от 10.04.2009 г. по гр. д. № 1701/08 г. на ВКС IV ГО, според което съдът е длъжен се съобрази с указанията в отменителното решение. В случая съдът при разглеждане и решаване на спора са съобразени указанията в отменителното решение. Решение № 627 от 13.01.2010 г. по гр. д. № 17/09 г. на ВКС II ГО е неотносимо към спора, тъй като разглежда въпроси свързани със заплащане на подобрения, какъвто иск не е разгледан.
В изложението е възпроизведен и текста на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. ВКС счита, че конкретният спор не представлява основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото, затова касационно обжалване е недопустимо на това основание.
Ответникът по касация претендира за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи заплащане на 150 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80 от 28.11.2010 г. по гр. д. № 449/09 г. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА Пролет В. М. да заплати на К. Г. И. 150 лв. разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: