Определение №868 от 4.10.2011 по гр. дело №366/366 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 868
С. 04.10. 2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и единадесета година в състав:

Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 366/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. Б., приподписана от адвокат М. Г., срещу въззивно решение от 19.11.2010г. по гр. дело № 1423/2010г. на Бургаския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, тъй като в решението на въззивния съд не са съобразени всички доказателства. Поставя се въпрос следва ли изводите на въззивния съд да са обосновават единствено и само на част от представените доказателства – да кредитира едни, а да не кредитира други свидетелски показания без да обоснове защо дава вяра на едните, а не на другите. Прилагат се решения на ВС на които се твърди, че противоречи обжалваното решение.
Ответникът по касация В. С. С., действащ като [фирма] оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 29.04.2010г. по гр.д.№4468/2008г. на Бургаския районен съд, с което е изнесен на публична продан по реда на чл.348 ГПК процесният делбен имот /подробно описан/ при равни квоти за съделителите, И. Б. е осъден да заплати на [фирма] на основание чл.32,ал.2 ЗС сумата 1625 лева за лишаване от правото на ползване за процесния период, [фирма] е осъден да заплати на И. Б. 3 225,50 лева – стойност на обогатяване дела на едноличния търговец след извършване на подобрения в имота /подробно описани/ и са отхвърлени претенциите по сметки на двамата съделители в останалата част до предявените размери. В. съд е приел, че делбеният апартамент е реално неподеляем и следва да се изнесе на публична продан. Приел е за основателна до уважения размер претенцията за заплащане на обезщетение за ползването на имота, от което е лишен едноличният търговец за процесния период с оглед установеното от фактическа страна ползване на имота само от съделителя Б., отправената до него покана от другия съсобственик и отказаният достъп до имота. Претенцията за заплащане стойността на извършените от Б. подобрения е уважена в посочения размер с оглед приетите от съда за доказани като извършени такива след възникването на съсобствеността върху имота.
Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане, тъй като касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Въпросът следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Повдигнатите въпроси, касаещи задължението на въззивния съд да обсъди относимите към спора доказателства не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението, тъй като не се сочат конкретни доказателства и доводи, които не са обсъдени от въззивния съд. Освен това в случая въззивният съд в съответствие с установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.188,ал.1 ГПК /отм./, в т.ч. приложените решения – №268/1964г. по гр.д.№279/63г., № 87/1958г. по гр.д.№55/1958г., ОСГК и №1989/1983г. по гр.д.№1405/83г. на ВС, е обсъдил всички правнорелевантни факти за настоящата фаза на делбеното производство, както и доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В. съд е изложил и мотиви относно възражението на касатора по чл.172 ГПК, като е приел, че не е установена заинтересованост на свидетелката Т. от изхода на делото.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма искане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.11.2010г. по гр. дело № 1423/2010г. на Бургаския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top