3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868
София, 05.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми май, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1912/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], [населено място] против решение по гр. д. № 591/2012 г. на Окръжен съд Враца. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, М. П. Й. от [населено място], област В., счита, че не са налице основания за касационно обжалване и актовете, постановени от първоинстанционния и въззивния съд, са правилни и законосъобразни.
След проверка, касационният съд установи следното:
Врачанският окръжен съд, с обжалваното решение, постановено на 14. 11. 2012 г., е потвърдил решението на Районен съд – Мездра по гр. д. № 36/2012 г., с което е признато за незаконно и отменено уволнението на М. Й. по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, извършено със заповед от 27. 12. 2001 г., Й. е възстановен на длъжността, заемана преди уволнението „техник-механик, ревизор вагони” и е осъдено [фирма], [населено място] да заплати на М. Й. сумата 1 832,56 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Съдът е отменил уволнението поради незаконосъобразно упражнено право на подбор от работодателя.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС и конкретно Тълкувателно решение № 3/16. 01. 2012 г. на ОСГК, тъй-като при извършване на подбора работодателят е приложил критериите, отговарящи на закона и в производството по делото са ангажирани доказателства за установяване законосъобразността на извършения подбор – писмени доказателства, свидетелски показания, експертно заключение. Като основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, жалбоподателят изтъква нужда от конкретизация на практиката на касационния съд относно доказването на законосъобразното извършване на подбора, като се дадат разяснения по различни въпроси – при неоспорване на протоколите за подбор, следва ли да се ангажират други доказателства от работодателя; при налични писмени доказателства –протоколи и карти за индивидуални оценки, следва ли да се ангажират други доказателства; следва ли да се приемат като заинтересовани свидетели лицата, работещи при работодателя или тези, които са били уволнени от него.
К. съд счита, че изложените съображения не дават основание да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Решаващият извод на съда, обусловил решението по спора, че работодателят е извършил незаконосъобразен подбор е изграден на базата на събраните по делото доказателства. Необосновано е твърдението на жалбоподателя, че при оценката на доказателствата по този въпрос, съдът се е отклонил от задължителната практика и указанията, дадени с ТР № 3 по т. д. № 3/2011 г. ОСГК на ВКС. Точно обратното, решаващият съд е приложил основните механизми и принципи, предвидени в ГПК за оценка на доказателствата, както изисква посоченото тълкувателно решение за да стигне до извода, че подборът не е извършен законосъобразно. Същността на спора е за дадената ниска оценка на ищеца Й. по показателя изпълнение на възложената му работа, тъй-като другите критерии при извършения подбор – професионална квалификация, образователна степен и дисциплинарно минало се удостоверяват документално. Спорната оценка за качеството на работата на Й. не е защитена от страна на работодателя, тъй-като в случая са меродавни свидетелските показания, а такива, доказващи по категоричен начин, че Й. не работи добре, не са събрани. Съдът е констатирал, че оценките за качество на работа на участниците в подбора, са резултат на едноличното мнение на Б. Б., който е началник на участъка в [населено място], но разпитан като свидетел по делото, той не е дал обяснение в какво се изразява недобрата работа на ищеца Й.. Съпоставяйки и другите установени по делото факти – дългогодишната работа на Й., която работодателят не би търпял, ако тя е с лошо качество, възлагането му да замества началника Б., което предполага умения и възможности за справяне и с по-отговорна работа, висок резултат при предходно оценяване, въззивният съд е решил, че подборът е незаконосъобразен. Този констатация, по същността си, не представлява разрешаване на правен въпрос, а доказателствен извод, който не може да бъде предмет за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 14. 11. 2012 г. по гр. д. № 591/2012 г. на Врачанския окръжен съд по жалбата на [фирма], [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: