3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868
София, 9.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.11.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 473 /2010 година
Производството е по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ТД” Л., гр. С., против въззивното определение на Софийски градски съд № 5080 от 26.03.2010 год., по в.ч.гр.д.№ 2291/2010 год., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд от 04.02.2010 год., по гр.д.№ 5347/2010 год. и е оставена без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател за обезпечаване на бъдещите му осъдителни искове срещу „К., основани на чл.236, ал.2 ЗЗД за сумата 9071.66 лв., представляваща обезщетение за ползването на имот след прекратяване на договор за наем за периода 01.02.2009 год.- 29.01.2010 год; на чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 2 721.50 лв., представляваща договорена с договор от 05.03.2008 год. неустойка за забава за същия период от време; на чл.86, ал.1 ЗЗД – мораторна лихва върху обезщетението за ползване и неустойка в размер на 862.40 лв.; на чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД, във вр. с чл. 236, ал.2 ЗЗД за сумата 2360.71 лв., за заплащане на неплатени консумативни разноски за имота- предмет на договора за наем, включващи разходи за консумирана ел. енергия и такса битови отпадъци, чрез налагане на запор върху подробно описани в протокол от 29.01.2010 год., по изп.д.№ 20097890400398 на ЧСИ Н. К., движими вещи, собственост на бъдещия ответник.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Твърди, че с обжалвания съдебен акт въззивният съд „неправилно” се е произнесъл по значимите материалноправни въпроси – за приложимостта по аналогия на законовата презумпция на чл.465 ГПК при искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез налагане запор върху движими вещи, намерени във владение на ответника по бъдещия иск и за допустимостта да бъде наложен запор, като обезпечителна мярка на бъдещ иск върху движими вещи на ответника, върху които бъдещият ищец, молител в производството по чл.390 и сл.ГПК е наложил вече запор, но като взискател по висящо изпълнително производство срещу длъжника, щом оценъчната стойност на същите надхвърля размера на вземането му по това изп.дело и е достатъчна, за да обезпечи бъдещия му иск срещу последния, които явяващи се от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, обуславят приложението на визирания селективен критерий.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по основателността и в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страната във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, но е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които законодателят е предвидил факултативен касационен контрол.
Определенията, с които съдът се произнася по реда на чл.389 ГПК, по заявено искане за допускане на обезпечение по предявен или бъдещ иск имат несамостоятелен, привременен характер, поради което обективно нямат преграждащ за развитие на производството ефект и следователно не попадат в прекратителните определения по т.1 на чл.274, ал.3 ГПК.
Същевременно, доколкото със същите не се дава и разрешение по същество на друго самостоятелно по своя характер производство, то тези съдебни актове са изключени и от обсега на чл.274, ал.3,т.2 ГПК.
Следователно постановените в обезпечителното производство определения по изрично разпореждане на закона- чл.396 ГПК подлежат на двуинстанционно разглеждане и по отношение на тях ВКС осъществява инстанционен контрол само, когато са постановени за първи пот от въззивната инстанция, какъвто не е разглежданият случай.
С произнасяне на въззивното определение, предмет на настоящата частна жалба от Софийски градски съд предвиденият от законодателя процесуален ред за обжалване е изчерпан и частният жалбоподател не разполага с потестативно процесуално право на жалба, което от своя страна изключва допустимостта на исканото касационно обжалване и в тази насока е даденото с ТР № 1/21.07.2010 год. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата в страната, разрешение.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частната жалба на ТД ” Л.” ЕАД, гр. С., против въззивно определение на Софийски градски съд № 5080 от 26. 03. 2010 год., по в.ч.гр.д.№ 2291/2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: