О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 869
София, 01.07.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на десети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1995 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. А Й. чрез адв.С. Ч. срещу решение № 655 от 18.12.13г., постановено по в.гр.дело № 1083/13г.на Пловдивския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 182 от 22.034.13г.по гр.дело № 1095/11г.на Окръжен съд – Стара Загора. С него жалбоподателката е осъдена да заплати на Е. Т. И на основание чл.59 ЗЗД сумата 184 500 лв,ведно със законната лихва,считано от 24.08.11г.до окончателното изплащане.
Като основания за допустимост на касационното обжалване жалбоподателката сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба Е. Т. И чрез пълномощник адв.Н. М. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна,че с постановление за възлагане на недвижим имот от 22.12.06г.по изп.дело № 20067660400370 на ЧСИ К. А. ответницата С. Й. е придобила собствеността върху недвижим имот – механа с площ от 168 кв.м.на сутеренния етаж на жилищна сграда в [населено място], [улица] със съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,за сумата 205 000 лв. Част от тази сума – 184 500 лв била заплатена от ищеца Е. Т. чрез банков превод от П. на 21.12.06г.по сметка на ЧСИ.От съдебно-икономическата експертиза било установено,че Й. е подавала декларации по чл.50 ЗДДФЛ,с които е декларирала доходи от наем от процесната механа за 2007 г. и за 2009г.С нот.акт № 151/2007г.е придобила качеството на ипотекарен длъжник,като е учредила договорна ипотека върху механата като обезпечение по договор за кредит,сключен между П. и [фирма],с едноличен собственик на капитала и управител Б. Г. Т.- майка на ищеца.На 16.03.09г.било учредено [фирма] със съдружници : Б. Т.,Е. И и С. Й. при дялове по 20 за първите двама съдружници на стойност от по 2000 лв и 2960 дяла за С. Й. на стойност 296 000 лв,като последната е апортирала в капитала на това дружество процесния имот.На 3.11.10г.ответницата е подала молба до дружеството за напускане като съдружник,която е уважена на проведено общо събрание на 12.11.10г.На това събрание е приет и нов съдружник – И. И..На същата дата -12.11.10г.са сключени три договора за продажба на дружествени дялове с продавач С. Й. и купувачи Е. И,И. И. и Б. Т..Е. И и Б. Т. са закупили по 980 дяла за сумата от по 9800 лв,а И. Илиев – 1000 дяла за 10 000 лв,като в договорите изрично е отразено,че сумите са получени от продавачката.Вписването на прехвърлянето на дружествените дялове от С. Й. в [фирма] е извършено по партидата на дружеството в търговския регистър на 1.02.11г.
При тези данни по делото въззивният съд е приел от правна страна,че е налице фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД.Направен е извод,че ответницата се е обогатила чрез придобиване собствеността върху механата в резултат на превеждане на исковата сума от ищеца по сметка на ЧСИ,респективно ищецът е обеднял до размера на тази сума.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.Настоящият състав приема,че обжалваното решение не се разминава по правните си изводи със задължителната практика и основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК в случая не е налице по следните съображения:
Въпросът :налице ли е неоснователно обогатяване,когато едно лице придобие със средства на друго лице имущество и впоследствие се разпореди с това имущество по начин,посочен от лицето,осигурило средствата,в полза на трето лице,дори и когато третото лице представлява търговско дружество,в чийто капитал е апортирано имуществото,и капитала на дружеството стане собственост на лицето,първоначално осигурило средствата за имуществото и негови близки, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.В ППВС № 1/79г.е прието,че необходимо изискване за уважаване на иска по чл.59 ал.1 ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или няколко общи факта.В случая въззивният съд е приел,че фактическият състав на неоснователното обогатяване е реализиран към момента,в който ответницата е станала собственик на недвижимия имот чрез изплащане от страна на ищеца на част от сумата.Разпоредителните действия с имота,са извършени с лица,различни от ищеца.Договорната ипотека е учредена в полза на юридическото лице [фирма],а апортирането на имота е извършено в друго юридическо лице – [фирма]. Обстоятелството,че първото дружество е с едноличен собственик и управител майката на ищеца Б. Т.,а във второто дружество съдружници са ищецът,майка му и брат му,е без значение,тъй като това са две самостоятелни юридически лица,различни субекти на правото от физическото лице Е. Илиев,превел исковата сума за придобиване на маханата.Фактът,че ответницата е продала дружествените си дялове срещу определена сума пари,които е получила,наложил извода,че същата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца.
По поставения въпрос не се констатира твърдяното противоречие с практиката на ВКС.Не са приложени и съдебни решения за обосновяваване на това твърдение.
Въпросът: какъв е правният характер на сделката,при която едно лице придобива имущество със средства,осигурени от друго лице и с което имущество впоследствие се разпорежда и отчуждава по начин,указан му от лицето,осигурило средствата,не е разрешаван от въззивния съд.Това е така,защото такива факти съдът не е приел за установени.Прието е,че между страните не е имало договорни отношения,поради което следва да се уредят по правилата на неоснователното обогатяване. Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Въпросът:може ли въззивния съд без конкретизация на обстоятелствата в исковата молба,които да сочат за твърдения за неоснователно обогатяване и при наличието на твърдения за факти,че отношенията между страните представляват фидуциарна сделка,да квалифицира предмета на спора като неоснователно обогатяване,като игнорира факта за наличие на основание за плащане на сумата не е разрешен в противоречие с приложеното решение № 170 от 10.06.10г.по гр.дело № 339/09г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на ГПК,тъй като съдът е дал точна правна квалификация на спорното материално право,изхождайки от обстоятелствената част на исковата молба.
На въпроса какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото,когато е непълен или неточен е даден отговор в ТР № 1/2013г.т.3,в което е прието,че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.В разглеждания случай във връзка с оплакването във въззивната жалба,че първоинстанционният съд не е направил доклад по делото,в съответствие със задължителната практика въззивният съд е допълнил доклада му досежно правната квалификация на иска и относно разпределението на доказателствената тежест,по които не е имало произнасяне.
Въпросът:следва ли съдът в решението си да обсъди всички възражения,както и всички доказателства по делото и едва тогава да формира правни изводи не може да бъде преценен като общо основание за допускане на касационно обжалване.Той има характер на оплакване за допуснато процесуално нарушение ,което не може да бъде обсъждано в настоящото производство.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава.Нормата е цитирана бланкетно,без обосновка.По въпросите за неоснователното обогатяване има трайно утвърдена практика на съдилищата,която не се нуждае от промяна.
С оглед изхода на производството в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 655 от 18.12.13г., постановено по в.гр.дело № 1083/13г.на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА С. А. Й. да заплати на Е. Т. И. сумата 500 лв /петстотин/разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.