6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№869
Гр.София, 17 декември 2019 г.
Върховния касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2939/19 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. Л. срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №10078/18 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу „Столичен електротранспорт” ЕАД, по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността „главен юрисконсулт”, извършено на осн. чл.328, ал.2 КТ с акт №17/4.12.17 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната и обсъдена в изложението практика на ВКС са разрешени от въззивния съд следните правни въпроси от предмета на спора/ смислово групирани от ВКС, за да се избегнат повторенията – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК/:
1. Кой има право да приложи специфичното по цел основание по чл.328, ал.2 КТ – изпълнителният директор, с когото е сключен договор за възлагане на управлението /чл.244, ал.4, вр. с ал.7 ТЗ/ или съветът на директорите/СД/ в рамките на общата му компетентност да управлява дружеството / чл.244, ал.1 ТЗ/? Има ли материална компетентност съветът на директорите да извърши уволнение по чл.328, ал.2 КТ и може ли разпоредбата да се тълкува разширително? На кого законодателят е предоставил възможността за формиране на преценка и избор на ръководния екип на предприятието? Преценката елемент ли е от фактическия състав на чл.328, ал.2 КТ и каква е целта на тази разпоредба? Може ли разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ да бъде приложена против волята на лицето, сключило договора за управление на предприятието?
2. Длъжен ли е въззивният съд да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните?
3. и 5. Съществува ли процесуална пречка законният представител на страната да бъде разпитан като свидетел и изключва ли ГПК възможността законният представител на страната в процеса да бъде разпитан като свидетел? Недопустимо ли е признание на факти от страна на законния представител на страна в процеса?
4. Длъжен ли е въззивният съд на осн. чл.266, ал.3 ГПК да допусне поискани с въззивната жалба доказателства, които не са допуснати от първоинстанционния съд поради процесуално нарушение?
Касаторката намира, че поставените въпроси по т.1 са от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото липсва задължителна съдебна практика по прилагане на специфичното уволнително основание по чл.328, ал.2 КТ от СД в рамките на общата му компетентност да управлява дружеството, при противопоставяне на изпълнителния директор, с когото е сключен договорът за възлагане на управлението.
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че в случая са налице всички предпоставки за законност на уволнението на ищцата, извършено на осн. чл.328, ал.2 КТ: трудовото правоотношение е прекратено от компетентния орган на работодателя; ищецът е служител от ръководството на предприятието по см. на пар.1,т.3 ДР КТ; преди прекратяване на трудовия договор е сключен договор за управление на предприятието – работодател, чието изпълнение е започнало и уволнението е извършено в 9 месечния срок от започване на изпълнението на договора за управление.
Във връзка с въпросите в т.1 от изложението, за неоснователен е приет доводът на ищцата, че актът за уволнение е издаден от некомпетентен орган. Ответното предприятие е ЕАД с едностепенна система на управление и управлението му се възлага на изпълнителен член на СД, на осн. чл.244, ал.4 ТЗ, вр. с чл.30, ал.1 и 4 от НРУТДУПСОТД. На 14.06.17 г. е сключен договор за възлагане на управлението между ответното дружество, представлявано от председателя на СД и Е. Г. като изпълнителен член на СД, въз основа на цитираното решение на СОС по протокол №32/24.04.17 г. Именно Е. Г., като управляващ дружеството изпълнителен член на СД, го представлява в трудовоправните отношения с работниците и служителите на дружеството, вкл. при тяхното прекратяване. СД е взел решение за прекратяване на тр. договор с ищцата на свое заседание от 30.11.17 г., с вишегласие от 2 на 1 гласа и управителят на дружеството Г. е изпълнил това решение с акта за прекратяване на тр. правоотношение на ищцата от 4.12.17 г. Личното мнение на управляващия дружеството член на СД против освобождаването на ищцата е релевантно само при упражняването на правото му на глас на заседанието на СД, чието решение той е привел в изпълнение.
При тези данни по делото ВКС намира, че не следва да се допуска обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК, по въпросите в т.1 от изложението, свързани с материалната компетентност за извършване на уволнението по чл.328, ал.2 КТ, целта на разпоредбата и чия следва да е преценката за избор/ за формиране/ на ръководен екип на предприятието. При решаване на тези въпроси от предмета на делото, следва да се има предвид практиката на ВКС по приложението на чл.328, ал.2 КТ, цитирана в жалбата и служебно известна на съда. В р. по гр.д. №3091/08 г. на трето г.о. и по гр.д. №2063/01 г. на трето г.о., е прието, че основен елемент от фактическия състав на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е сключването на договора за управление на предприятието, при действието на който в срок не по-дълъг от 9-месеца от започване на изпълнението му, управителят (изпълнителният член) може да уволни служителите от ръководството на предприятието. Този договор има гражданскоправен характер и се определя като мандатен, защото с него се уговаря постигането на определен резултат, макар че може да съдържа и някои клаузи, които са характерни за работа по трудово правоотношение (признаване на времето за осигурителен стаж, регламентиране на отпуски и др.). Поради това не всеки работодател, а само лицето, чиято правоспособност да представлява работодателя (принципала) произтича от договор за управление, може да прекратява трудово правоотношение със служители от ръководството на предприятието на разглежданото основание. При възложения му мандат управляващият дружеството разполага с предоставена му от закона и ограничена само в рамките на посочения там срок правна възможност да сформира и нов ръководен екип, като подбере най-необходимите му по негова едновластна преценка служители, с които би бил във възможност да изпълни възложените му нови стопански задачи / р. по гр.д. №2052/01 г. на трето г.о. на ВКС/. С договора за управление на предприятието доверителят /търговец, стопанско предприятие/ предава управлението на предприятието на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок определен стопански резултат; за последното законът дава възможност на управителя да подбере и формира ръководен екип на предприятието, като освободи по своя преценка част от заварените служители от ръководството, на осн. чл. 328, ал. 2 от КТ. Касае се за разпоредба, която предоставя голяма свобода за прекратяване на трудово правоотношение /без мотиви и само по лична преценка/, поради което тя следва да се тълкува стриктно – а не разширително / р. по гр.д. №1484/09 г. и по гр.д. №1104/16 г. на трето г.о. на ВКС/.
В случая трудовото правоотношение с ищцата е прекратено с акт на лицето – изпълнителен член на СД, на което е възложено управлението на дружеството по договор за възлагане на управлението от 14.06.17 г./ наречено в договора довереник/. В чл.4 от договора е посочено, че дружеството – доверител, упражнява контрол върху дейността на довереника пряко и чрез съвета на директорите на дружеството. Обстоятелствената част на акта за прекратяване на тр. правоотношение препраща към решение по т.6 от протокол №28/30.11.17 г. на СД на дружеството за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, чието изпълнение е възложено на изпълнителния директор. При вземане на това решение последният е гласувал против, но като изпълнителен директор и управляващ дружеството по договор за управление е възприел и изпълнил решението, като е издал акта за уволнение на ищцата. При тези данни изводът на въззивния съд, че уволнението в случая е извършено от компетентния орган на работодателя, не противоречи на практиката на ВКС по приложението на закона – актът за прекратяване на тр. правоотношение е издаден от изп. директор/ управителя/ на дружеството и с оглед на авторството съдържа неговото волеизявление за прекратяване. Органното представителство на юридическите лица е начин на волеобразуване и волеизявяване, тъй като органът е част от юридическото лице/ ЮЛ/, а проявата на действията на органа към трети лица, е проява на самото ЮЛ. /ТР №3/13 г. ОСГТК/. Или поставените въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по см. на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, а наличието й изключва осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на обжалването и по въпроси 3 и 5 от изложението. В цитираното от касатора р. по гр.д. №6232/15 г. на трето г.о. на ВКС е обобщена трайната практика на ВКС, според която изявлението пред съд от лице, което към този момент има качеството представляващ търговското дружество – страна в производството, е обяснение на страната, дадено по реда на чл.176 ГПК. Тези обяснения представляват нейни твърдения, които, с оглед императивната разпоредба на чл. 154, ал. 1 ГПК, подлежат на установяване на общо основание с допустимите за това доказателствени средства. Обясненията на страната биха могли да бъдат доказателствено средство, но само ако съдържат признание на неизгодни за нея факти. Правилото изисква наличието на качеството представител на страна по делото към момента на изявлението на лицето пред съда. Когато това качество е налично, изявленията на лицето се преценяват по това правило, като на представител на страна по делото. Когато това качество е било налично (само) към минал момент, лицето може да бъде изслушано по делото в качеството му на свидетел и изявлението му следва да бъде преценявано като такова при съобразяване с останалите изисквания на закона за преценка на това доказателство (съвкупната преценка на това доказателство с останалите доказателства по делото и възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на спора в полза на една от страните).
В случая ищцата е поискала да бъде разпитан като свидетел настоящият представител / управителя/ на ответното дружество /работодател/ и изводът на първоинстанционния и на въззивния съд за недопустимост на такъв разпит съответства на практиката на ВКС. Искането за обяснения от представляващия ответното дружество по чл.177,ал.1,т.2 ГПК не е заявено своевременно пред първата инстанция, след като съдът е отказал да допусне разпита му като свидетел, поради което изводът на въззивния съд за преклудирането на това искане на осн. чл.266, ал.1 ГПК също съответства на практиката на ВКС/ р. по гр.д. №4579/15 г. на второ г.о., р. по гр.д. №936/12 г. на трето г.о. и др./.
Поради горното не е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на обжалването и по въпроса в т.2 от изложението – въззивният съд е обсъдил всички допустими и относими доказателства по делото при формирането на изводите си по предмета на спора, с оглед предпоставките на използваното уволнително основание, както е указано в трайната практика на ВКС – р. по гр.д. №6605/13 г. на четвърто г.о., р. по т.д. №2430/15 първо т.о. и др..
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №10078/18 г. от 13.12.18 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: