О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 869
гр. София, 06.10.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 663 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
М. Ц. Д. от [населено място], чрез адв. Св. В. обжалва в срок въззивното решение от 31.03.2011 год. по гр. д. № 80/2011 год. на Ловешкия окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 16.12.2010 год. по гр. д. № 868/2010 год. на Троянския районен съд в частта му, с която е признато, че оспорването на истинността на нот. акт № 93/2009 год. е доказано и същият е отменен, като недопустимо и е прекратено производството по делото.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на закона и необснованост и иска отмяната му в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта му по оспорване на нотариалния акт и делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
В приложеното изложение касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК, като липсва формулиран правен въпрос, по който произнасянето на въззивния съд да е в противоречие с представеното решение по гр. д. № 2838/2007 год. на ВКС или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата Т. К. Г., чрез пълномощника си адв. Д. И. оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да обезсили първоинстанционното решение в частта му, с която е признато оспорването на нотариален акт от 2009 год. за неистински за доказано и същият е отменен, въззивният съд приел, че в тази му част то е недопустимо. Оспорването на истинността на документа по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК не означава произнасяне в диспозитива на решението, а излагане на съображения относно доказване или недоказване на оспорването на документа, дори и с решението, съгласно предвиденото в чл. 194, ал. 3 ГПК. Макар и изрично да не е посочено, от изложените съображения на въззивния съд се налага извода за липсата на предприета от ответника, сега касатор, защита на накърнено негово право, което да обуслови произнасянето по същество, както всъщност е процедирал районният съд. Въззивният съд се е позовал и на решението по гр. № 2838/2007 год. на ВКС, на което се позовава и касаторът, обосновавайки противоречие с него.
Формалното позоваване на твърдяно противоречие, без да е посочен конкретния правен въпрос от значение за изхода на делото, обуславя извода за липса на общото основание за допускане на касационно обжалване. Позоваването на разпоредбите на чл. 193 и чл. 194 ГПК не представлява поставянето на процесуалноправен въпрос, релевантен за изхода на спора, а отделно от това същите са и неотносими, с оглед данните по делото за липса на предприета защита от ответника на твърдяно накърнено негово право вследствие сделката, материализирана в представения нотариален акт. Формалното му оспорване, позовавайки се на чл. 193, ал. 1 ГПК, без конкретизиране и с оглед доказателствената сила на този официален документ по чл. 179, ал. 1 ГПК, не може да обуслови приложението на цитираните разпоредби. Касаторът носи тежестта да представи точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби, както е разяснено в мотивите на т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Непосочването на такъв релевантен за предмета на делото правен въпрос, произнасянето по който да е в противоречие със сочената съдебна практика или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, при съответното обосноваване, е достатъчно основание да не се допусне касационното обжалване.
С оглед изложеното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 31.03.2011 год. по гр. д. № 80/2011 год. на Ловешкия окръжен съд по подадената от М. Ц. Д., чрез адвокат Св. В. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: