3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№869
София, 09.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.11.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 896/2010 година
Производството е по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ТД” Б., гр. С., против въззивно определение на Пловдивския окръжен съд № 2346 от 20.08.2010 год., по в.ч.гр.д.№ 2329/2010 год., с което е отменено определението на Пловдивския районен съд от 04.06.2010 год., по гр.д.№ 17104/2009 год..
Със същото определение е отменено изцяло и допуснатото от Пловдивския районен съд с определение от 06.04.2020 год., по горепосоченото гр.д.№ 17104/2009 год. обезпечение на предявените от настоящия частен жалбоподател, като ищец, срещу ответника ТД ”М.” ЕООД, със седалище гр. П. обективно съединени искове за установяване паричните вземания на ищеца в общ размер от 14869.48 лв., сума – съставляваща продажна цена, дължима по шест договора за търговска продажба на стоки, чрез налагане запор върху всички банкови сметки на длъжника до размера на 4859.92 лв., представляваща разликата над сумата 14869.48 лв., за която обезпечението е отменено с определение на П. от 04.06.2010 год., по гр.д.№ 17104/2009 год., до пълния размер на допуснатото обезпечение от 17 521.94 лв..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Твърди, че с обжалвания съдебен акт въззивният съд се е произнесъл неправилно и необосновано по значимите материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с наличие на предпоставките за отмяна на допуснатото обезпечение, като е решил същите в противоречие с трайната практика на ВКС, в противоречие с влезли в сила определения на отделни състави на ГК и ТК на ВКС: № 39/ 29.01.2009 год., по ч.гр.д.№ 9/2009 год. на ІV-то г.о. и № 86/ 06.02.2009 год., по ч.т.д.№ 61/ 2009 год. на ІІ-ро т.о., като същевременно самият разрешен от ПОС спор се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по частната жалба страна е възразила по допускане на касационното обжалване в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК, позовавайки се на дадените с ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата разяснения по приложението на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, които според изложеното не са били съобразени от частния жалбоподател.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страната във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, но е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които законодателят е предвидил факултативен касационен контрол.
Определенията, с които съдът се произнася в обезпечителното производство по реда на чл.389 ГПК – по заявено искане за допускане на обезпечение по предявен или бъдещ иск и по чл. 402 ГПК – за отмяна на допуснатото обезпечение на иска имат несамостоятелен, привременен характер, поради което обективно нямат преграждащ за развитие на самото производство ефект и следователно не попадат в прекратителните определения по т.1 на чл.274, ал.3 ГПК, подлежащи на касационен контрол..
Същевременно, доколкото със същите не се дава и разрешение по същество на друго самостоятелно, а не съпътстващо исковото, производство, то тези съдебни актове са изключени и от обсега на чл.274, ал.3,т.2 ГПК.
Следователно доколкото постановените в обезпечителното производство определения по изрично разпореждане на закона- чл.396 ГПК и чл.402, ал.2 ГПК подлежат на двуинстанционно разглеждане и по отношение на тях ВКС осъществява инстанционен контрол само, когато са постановени за първи пот от въззивната инстанция, какъвто не е разглежданият случай.
С произнасяне на въззивното определение, предмет на настоящата частна жалба от Пловдивския окръжен съд, всъщност предвиденият от законодателя процесуален ред за обжалване е изчерпан и частният жалбоподател не разполага с потестативно процесуално право на жалба, а това от своя страна изключва допустимостта на исканото касационно обжалване, в каквато насока са и дадените с ТР № 1/ 21. 07.2010 год. на ОСГТК на ВКС, задължителни за съдилищата в страната, разяснения.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частната жалба на ТД ”Б.” ЕООД, гр. С., против въззивното определение на Пловдивския окръжен съд № 2346 от 20.08.2010 год., по в.ч.гр.д.№ 2329/2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: