О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 869
[населено място], 09.12.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 584/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Обжалвано е определение №764 от 20.05.2011г., постановено по гр.дело №732/2008г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] в несъстоятелност София за допълване на решение №667/17.09.2010г. на същия съд в частта за разноските. Поддържа се от частният касатор [фирма] в несъстоятелност, че производството пред Пловдивския апелативен съд се е развило по реда на отм. ГПК, поради което и на основание чл.192, ал.4 ГПК отм. срокът за подаване на молбата за изменението на решението в частта за разноските е подадена в срок. Частният жалбоподател счита, че дори и при приложението на ГПК в сила от 1.03.2008г. молбата е депозирана в едномесечния срок от връчване на съобщението, видно от представената обратна разписка и квитанция от Ц. поща – София. С частната касационна жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по процесуалния въпрос за приложението на чл.51, ал.4 ГПК отм. Представена е съдебна практика. Искането е за отмяна на определението в обжалваната част и връщане на делото на Пловдивския апелативен съд за произнасяне по молбата за разноски.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – К. счита за неоснователни изложените в частната жалба оплаквания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна във въззивното производство, срещу акт на въззивният съд, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, поради което допустимостта й не е обусловена от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК..
Производството пред Пловдивския апелативен съд се е развило по въззивна жалба на дружеството [фирма] – София в несъстоятелност по реда на отм. ГПК, частично уважена с решение от 17.09.2010г. Обективно съединените искове на ищеца – виззивник са уважени частично за сумата от 84 324.18 щ.д. лицензионни такси и за сумата от 25 982.88 щ.д. мораторна лихва, в останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила. С молба – становище от 15.10.2008г. въззивникът е поискал заплащане на направените във въззивната инстанция разноски. Решението е съобщено на молителя [фирма] чрез синдика Мариана Н. на адрес [населено място], ул.” И. В.№22, върнато на 5.10.2010г. със забележка, че фирмата е напуснала адреса, нов адрес неизвестен. Върху съобщението е поставено разпореждане от 20.10.2010г. съобщението да се счита за връчено на основание чл.51, ал.4 ГПК отм. Към делото е приложено второ съобщение изпратено до дружеството в несъстоятелност до адреса на адв. Ц., получено лично на 17.11.2010г. С молба вх. № 7118/20.12.2010г. на адв. Ц., изпратена по пощата на 16.12.2010г., е направено искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските и за допълване на решението в непроизнесената част по лихвите след предявяване на иска. С обжалваното определение Пловдивският апелативен съд е оставил без разглеждане молбата за допълване на решението в частта за разноските, поради нейното просрочие – едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК е изтекъл на 5.11.2010г., считано от 5.10.2010г. С определение от същата дата е уважена молбата за допълване на решението в частта за лихвите.
Определението е неправилно. Пловдивският апелативен съд не е съобразил, че има връчено второ съобщение на дружеството по несъстоятелност чрез адв. Ц.. Вярно е, че за съдебен адрес в исковата молба е посочен адреса, до който е изпратено съобщението от 5.10.2010г. до синдика на дружеството [населено място], [улица], ап.2 партер. Съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.51, ал.4 ГПК отм., която се отнася до призоваването на търговец или юридическо лице по адреса на регистрация, какъвто не е случая / спр. удостоверение от 22.12.2005г./. След като съобщението за изготвеното решение не е връчено на съдебния адрес, посочен от синдика на дружеството М. Н., поради напускането му/ чл.51, ал.1 ГПК отм/, съдът правилно е връчил второ съобщение на известния по делото адрес чрез пълномощника на дружеството в несъстоятелност адв. Ц. / чл. 46, ал.1 ГПК отм/. В този случай подадената молба за изменението на решението в частта за разноските се явява подадена в срок, поради което същата ще следва да бъде разгледана по същество. Обжалваното определение като неправилно ще следва да бъде отменено и върнато делото на Пловдивския апелативен съд за произнасяне по молбата вх. № 7118/20.12.2010г., подадена по пощата на 16.12.2010г. / спр. пощенски плик стр.147/
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №764/20.05.2011г.,постановено по гр.дело № 732/2008г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] в несъстоятелност за допълване на решението в частта за разноските.
Връща делото на Пловдивския апелативен съд за произнасяне по молба вх. № 7118/20.12.2010г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: