О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 869
София 23.07.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 103 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. В. И. чрез адв. Д срещу решение № 142 от 18.02.08г.по в.гр.дело № 906/07г.на Варненския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 740 от 14.03.07г.на Варненския районен съд,ХІХ състав,постановено по гр.дело № 5188/05г. С него е отхвърлен предявения от същата страна иск против Г. Н. М.,Н. Г. Д. и М. Г. Д. за разваляне на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД на договор за издръжка и гледане,обективиран в нот.акт № 86,т. ХVІ,дело № 4316/97г,сключен между И. В. И.,Г. Н. М. и покойния й съпруг Г относно недвижим имот,представляващ жилищна сграда,находяща се в гр. В., ул.”И”№ 87,ведно с ? ид.част от дворното място,в което е построена,представляващо парцел ****,кв.239 по плана на ХІІ п.р.на гр. В.,цялото с площ от 255 кв.м.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване,в което се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Приложено е копие от решение № 728 от 25.09.98г.по гр.дело № 625/93г.на ІІ г.о.на ВКС.
В писмен отговор по чл.287 от ГПК ответницата по касационната жалба Г. Н. М. моли въззивното решение да не бъде допускано до касационно обжалване.
Върховният касационен съд ,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че ответниците до м.09.2006г.са полагали лично и чрез трето лице,каквато е била договореността между страните,за ищеца необходимите грижи и издръжка,а след този период предвид неговия отказ да приема тяхната престация се е стигнало до трансформиране на задължението в парично,като съответно са му изпращали сумата от по 120 лв месечно. Направен е извод,че не е налице неизпълнение на задължението от страна на ответниците по атакувания договор,поради което искът по чл.87 ал.3 от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение. Касаторът не е обосновал кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос,разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС,в т.ч. и с приложеното решение,което е постановено по конкретен казус и има връзка с настоящия доколкото се отнася до предпоставките за успешното провеждане на иска по чл.87 ал.3 от ЗЗД,но третира друга хипотеза.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Касаторът е възпроизвел законовия текст без да изложи конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
Оплакването,че съдът не е кредитирал показанията на ангажираните от касатора свидетели не може да обоснове касационното обжалване на решението по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,тъй като преценката на доказателствата,включително и на свидетелските показания,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 142 от 18.02.08г.,постановено по в. гр.дело № 906/07г.на Варненския окръжен съд по жалба на И. В. И..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.