О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 869
гр.София, 05.08.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори август две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №496 по описа за 2010 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. А. Г. от гр. С., против решението от 09.11.2009г., постановено по гр.д. №796/2007г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 19.07.2007г. по гр.д. №3778/2005г. на Софийски районен съд за уважаване на предявения от В. Й. З. от гр. П., иск с правно основание чл.70, ал.2 от СК /отм./.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответника по жалбата В. Й. З. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е уважен предявения от В. Й. З. срещу Р. А. Г., като майка и законен представител на детето М. , иск с правно основание чл.70, ал.2 от СК /отм./ като е определен режим на лични контакти на бабата с малолетната й внучка М. , родена на 27.09.2004г., с право на лични контакти с детето, които да се осъществяват в града по местожителството на детето – всяка втора събота от месеца от 9часа до 12часа, в присъствието на трето лице, посочено от майката на детето, а след навършване на петгодишна възраст от детето – всяка втора събота от месеца от 10часа до 16часа – в града по местожителството на детето, както и да взема детето при себе си за пет дни през годината, които не съвпадат с отпуска на майката и бащата на детето.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 /неправилно посочена ал.1/ ГПК. Жалбоподателката счита, че искът е уважен при противоречива практика на съдилищата по въпроса дали по иск с правно основание чл.70, ал.2 от СК/отм./ родителите на детето са необходими другари в процеса. Позовава се на Решение №1057 от 23.10.1986г. по гр.д. №641/1986г. на ВС, ІІг.о., с което е прието, че родителите на детето, са необходими другари и задължително трябва да участват като страни в процеса, като непризоваването и неучастието, на който и да е от тях при разглеждане на делото, съставлява съществено процесуално нарушение. Поставеният в изложението процесуалноправев въпрос не е относим към извода за основателност на предявения иск и не засяга права на жалбоподателката, а такива на другата страна, доколкото представят нарушения на права. Неоснователно се сочи от касатора, че с въззивното решение и с решение №164 от 27.03.2009г. по гр.д. №1948/2008г. на ВКС, ІІг.о. противоречиво е решен въпросът за интересите на детето като определящи за регламентиране на личните контакти между бабата и внучката. С решението по същество по гр.д. №1948/2008г. на ВКС, ІІг.о. е прието, че първостепенното значение на интересите на детето, основано на общите принципи за всестранна закрила правата и интересите на детето, налагат определяне на балансиран и подходящ режим на лични контакти на детето с неговите баба и дядо. Въззивният съд е обосновал определения от него режим на лични отношения на бабата с детето с оглед интересите на детето. Дали определеният от него режим е балансиран и подходящ е въпрос на правилността на въззивното решение, по който касационният съд се произнася ако бъде допуснато касационно обжалване на решението. Поради изложеното неоснователно се сочи основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателката сочи, че въпросът за предпоставките и условията за уважаване на исковете по чл.70, ал.2 от СК/отм./ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По приложението на посочената правна норма има установена практика на ВКС, която не се нуждае от промяна. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от СК/отм./ дядото и бабата да имат право на лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци. От друга страна, законът предвижда, че ако се пречи на поддържането на тези лични отношения съдът определя мерки за лични контакти между дядото и бабата, и внуците. Тези мерки обаче трябва да бъдат в интерес на децата. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд при конкретните данни по делото е дали е налице отрицателната предпоставка да се иска санкциониране на правото на лични отношения на дядото и бабата с внуците и определянето на тези мерки в интерес на детето. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с наличието на пречене на отношенията с внука, както и на интереса на детето. Доводите на жалбоподателката за неправилност на изводите на съда за препятстване от страна на майката на реализиране правото на бабата на личен контакт с внучката, не са относими към достъпа до касационно обжалване. Те са относими към основателността на касационната жалба, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Предвид изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.11.2009г., постановено по гр.д. №796/2007г. на Софийски градски съд, по касационна жалба на Р. А. Г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: