4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 87
С.,10,03,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 17 февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 2753 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение № 99/17.01.2013 г. по в.гр.д. № 916/2010 г. на Софийски АС се потвърждават решения № 3985/29.07.2010 г. и № 309/17.01.2012 г. по гр.д. № 5684/2009 г. на СГС.
С първото решение на СГС се: 1. Осъжда Ти Ен Д. 2004 О.-С. да заплати на А. Ст. К. от Ел.П. сумите: 90 143 лв. на основание чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД и 9 164.68 лв. на основание чл.78,ал.1 ГПК по компенсация., 2. Отхвърля изцяло иска по чл.79,ал.1,предл.2 във вр. с чл.88,ал.1,изр.2 и чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата 8 211 лв., като равностойност на 4 200 евро, за обезщетение за имуществени вреди от договорно неизпълнение, представляващо сбор от наемни плащания за процесния период., 3.Връща на основание чл.130 ГПК искането по чл.537,ал.2 ГПК за отмяна на нот.акт за покупко-продажба на право на строеж върху процесния недвижим имот, издаден от нотариус В.М..
С второто решение на СГС по иска на А.К. се разваля на основание чл.87,ал.3 ЗЗД сключеният на 14.06.2007 г. договор за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот, обективиран в нот.акт № 181,т.І,рег.№ 4119,дело № 143 на нот. В.М.-С., с който Ти Ен джи О. е продало на А.К. процесното право на строеж.
Против решението на САС са подали жалби и двете страни.
Ищцата К. го обжалва в частта, с която е потвърдено второто решение на СГС, което е било предмет и на въззивно обжалване.
Ответното О. го обжалва в частта, с която са потвърдени първоинстанционните решения в уважителната им част.
Постъпил е отговор от ищцата А.К., че жалбата на ответното О. е недопустима и неоснователна, като претендира за разноски.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение е прието следното: 1. Към датата на предявяване на иска по чл.55,ал.1 ЗЗД, /една година след падежа на задължението на ответника за извършването на строителството/, за ищцата е съществувало правото да развали сключения на 27.10.2005 г. предварителен договор съчетан с договор за изработка. Бездействието на ответникът, който безспорно е неизправна страна, има за последица разваляне на предварителния договор., 2. С оглед развалянето на предварителния договор от 27.10.2005 г., на основание чл.88,ал.1,изр.1 ЗЗД отпада и основанието за сключения договор за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот, който няма самостоятелно значение, тъй като обслужва крайната цел на предварителния договор. Затова, се налага разваляне на договора за покупко-продажба на право на строеж с нот.акт № 181, том І, дело № 143 на нот.В.М.-СРС.
І. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на ищцата К. се твърди, че въпросът: Може ли въззивният съд да инициира производство пред първа инстанция за допълване на първоинстанционното решение?, бил решен в противоречие с Р по т.д. 693/2009 на ІІ т.о. Затова, второто решение на СГС било недопустимо и следвало да се обезсили от САС, поради което и въззивното решение, в частта за потвърждаването му, също е недопустимо.
Всъщност, това решение е в резултат на определение № 352/19.04.2011 г. по ч.т.д. № 285/2011 г. на ВКС-ІІ т.о., с което се отменя определение от 1.12.2010 г. по гр.д. № 916/2010 г. на САС, с което е била върната въззивната жалба на Ти Ен Д. 2004 О. против решение от 29.07.2010 г. по гр.д. № 5684/2009 г. на СГС в частта, с която е било прекратено производството по иска на А.К. по чл.87,ал.3 ЗЗД.
Същественото е, че липсва правен интерес за обжалване на решението по този иск от ищцата, тъй като той е уважен. Затова, тази касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
ІІ. В изложението на ответното О. се твърди, че по въпросът за последиците от разваляне на двустранните договори и по-точно задължителното условие престациите да бъдат възстановени в обема в който са съществували към момента на сключване на договора-чл.88,ал.1 ЗЗД, съдът се е произнесъл в противоречие с Р по гр.д. 840/2009 на ВКС-ІV г.о.
Действително, връща се правото на строеж обременено с ипотека. Обаче въпросът не е точно формулиран, а допълнителен селективен критерий въобще не е обоснован.
Противоречие с цитираната практика на ВКС няма, защото не е налице обективен материалноправен идентитет на разрешените случаи по приложеното решение и конкретния правен спор, който да даде възможност за преценка за наличие на противоречие. Представеното решение дава отговор на правния въпрос за възможността при разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане да се върнат не само реално получените добиви от него, но и такива които биха могли да бъдат получени. Касае се за специфичен алеаторен договор със специфични правни последици. Трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани.
Доводите за неправилност не са предмет на производството по чл.288 ГПК и затова не могат да обосноват приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, тази касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 99/17.01.2013 г. по в.гр.д. № 916/2010 г. на Софийски АС в обжалваната част от Ти Ен Д. 2004 О.-С..
Осъжда Ти Ен Д. 2004 О.-С. да заплати на А. Ст. К. от Ел.П. сумата 5 400 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Оставя без разглеждане касационната жалба на А. Ст. К. от Ел.П. против решение № 99/17.01.2013 г. по в.гр.д. № 916/2010 г. на Софийски АС в обжалваната от нея част.
Определението в тази му част подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС-ТК в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: