О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
[населено място], 12.02.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на
десети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1139 по описа за две хиляди и деветнадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Петров против решение № 462/26.02.2019 г. по гр.д.№ 4924/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която, след частична отмяна на решение от 04.06.2018 г. по гр.д.№ 1790/2017 г. на Софийски градски съд и потвърждаването му в друга част, е отхвърлен иска на касатора против ЗАД „Булстрад Виена Иншуърънс груп„АД, с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, за присъждане на обезщетение за търпими от него неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 20.08.2016 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите автомобил, за разликата над 12 000 лева до претендираните 26 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД, досежно определяне на справедлив размер на обезщетението, доколкото присъденото е изключително занижено.
Ответната страна – ЗАД „ Булстрад Виена Иншуърънс груп „ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Твърди недопустимост на касационната жалба, изхождайки от обжалваемия размер – 14 000 лева. Акцентира на неформулирането на правен въпрос, а излагането от касатора на доводи по основанията за преценка на правилността на решението, на основанията по чл.281 т.3 ГПК, в друга фаза на касационното производство .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, тъй като преценката за приложението на чл.280 ал.3 т.1 пр. трето ГПК се извършва съобразно цената на предявения иск – 26 000 лева, а не от обжалваемия интерес в касационна инстанция.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно предмета на обжалване и развития касационен довод – единствено за неправилно определен размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД, настоящият състав съобрази следното :
В резултат на ПТП по 20.08.2016 г., като предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, като функционално обусловена от отговорността на делинквента, не са предмет на оспорване, ищецът е получил, съгласно заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза : контузия на главата вляво, контузия на шията и мозъчно сътресение. Мозъчното сътресение е протекло с лекостепенни промени в съзнанието – зашеметяване и вестибулно – вегетативна симптоматика. Квалифицира се като най-леката степен на черепно-мозъчна травма. С ренгеново изследване са изключени травматични изменения на черепа и шийните прешлени. Препоръчано е носене на шийна яка за две седмици и лекарствено лечение, като само три дни същото е провеждано стационарно – с аналгетици и интравенозни инфузии на водно – солеви разтвори. Приемът на лекарства е продължил 6 месеца, но експертизата приема, че възстановителния период за този род травма е до месец, а споделените от ищеца оплаквания след този период могат да се дължат на други заболявания от общ характер , вкл. променливо кръвно налягане. За да намали присъденият от първоинстанционния съд размер на обезщетението до 12 000 лева, въззивният съд е съобразил от една страна преждепосочените данни от заключението на СМЕ , както и показанията на разпитания свидетел, вкл. съобщените от същия остатъчни емоционални реакции на ищеца на травмата , а от друга – получената най-лека степен на черепно-мозъчна травма, нормалния възстановителен период от 1 месец и недоказана по безспорен начин причинна връзка между по-дългата в случая продължителност на негативна симптоматика и конкретното увреждане, липсата на трайна промяна в здравословния статус на ищеца, това че увреждането не е обременило ежедневието му в хигиенно–битово отношение, нито затруднило трудовите му функции, липсата на доказателства за продължаващо лечение и отречена негативна прогноза. Изрично съдът е мотивирал липса на доказателства за тежки отражения върху психиката на пострадалия, заявени с въззивната жалба.
В изложението по чл.280 ГПК не е формулиран правен въпрос, а са наведени доводи по правилността на решението, на основанията по чл.281 т.3 ГПК, приложими в друга фаза на касационното производство . Дори да се изведе като формулиран въпроса за приложение критерия за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, произнасянето на въззивния съд предполага обосноваването му в съответствие със задължителните указания на ППВС № 4/1968 год., с мотивирано изложение на приетите за релевантни при определяне на справедлив размер на обезщетението обстоятелства, каквото въззивното решение съдържа. Касаторът не е посочил неотчетено от въззивния съд, обосноваващо по-висок справедлив размер обстоятелство, нито неправилно отчетено, в занижаване размера на обезщетението такова и по същество изисква универсален отговор относно формирането на субективната преценка на съда относно размера, независимо от конкретните по всеки спор обстоятелства. Такава преценка е невъзможна и би се явила в противоречие именно със задължителните указания на ППВС № 4/1968 година. Несъобразяване на въззивното решение с лимитите на застрахователна отговорност, като критерий за преценимите при определяне размера на обезщетението социално –икономически условия, не е въведен в касационната жалба довод за неправилност. Следователно не се явява удовлетворен общия селективен критерий по чл.280 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 462/ 26.02.2019 г. по гр.д.№ 4924/2018 г. на Софийски апелативен съд .
ОСЪЖДА Д. В. Петров , на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал.1 и ал.8 ГПК вр. с чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ и чл.37 от Закона за правната помощ, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншуърънс груп„ АД разноски за настоящата инстанция, в размер на 200 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: