О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
София, 13.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1176/ 2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. С. Х. – от [населено място] срещу Решение №25 от 20.01.2016 г. по гр.д №467/2015г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено Решение №71 от 31.07.2015 г. по гр.д.№42/2015 г. на РС – Чепеларе, с което по иска по чл. 58 ЗК на Б. С. Х. срещу ГПК ”Острица”- [населено място], [община], са отменени решенията по т.9 и т.10 от дневния ред на проведеното на 14.03.2015 г. извънредно общо годишно отчетно-изборно събрание на кооперацията и е отхвърлен иска за отмяна на останалите взети решения. Касационната жалба е срещу решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлената част, с оплакване за неправилност.
В Изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят по въпроса: може ли съдът да основе изводите си само на избрани от него доказателства и доказателствени средства или на части от тях, без да ги обсъди в тяхната пълнота и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни, поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК въз основа на Р.№24/28.01.2010 г. по гр.д. №4744/2008 г. на ВКС, І г.о. По въпроса: императивен ли е характерът на разпоредбата на чл. 19 ЗК относно възможността за представителство пред ОС на кооперацията и на членове на кооперацията, чрез пълномощно, само от други членове, но не и от трети на кооперацията лица, сочи Р.№202/04.03.2003 г. по гр.д.№864/ 2002 г. на ВКС, V г.о., Решение от 19.01.2012 г. по гр.д.№ 47 253/ 2009 г. на СРС, 41 с. и Решение от 10.01.2012 г. по гр.д.№ 3208/2011 г. на РС -Добрич и иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК, евентуално чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ГПК ”Острица”- [населено място], [община] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че не са налице поддържаните основания-няма противоречива съдебна практика относно характера на нормата на чл.19 ЗК, която касае само вида пълномощно и броя на представляваните лица, а не качеството им; не е налице и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като с нормата на чл. 19 ЗК законът не е въвел други ограничения от изрично посочените в нея; оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което частично е отхвърлен иск по чл. 58 ЗК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което по иска по чл. 58 ЗК са отменени решенията по т.9 и т.10 от дневния ред на проведеното на 14.03.2015 г. извънредно общо годишно отчетно-изборно събрание на ГПК „Острица” – [населено място] и искът е отхвърлен за отмяна на останалите взети решения, въззивният съд, по жалба на ищеца, е приел, че обявеното бедствено положение в С. област не е възпрепятствало участието на член-кооператорите в ОС на 14.03. 2015 г. и като е обсъдил гласните доказателства, е обосновал, че пътят до [населено място], е бил разчистен, една част от кооператорите са се придвижили с леки автомобили и е бил осигурен транспорт с четири джипа на тези без личен превоз. За неоснователен е счел довода на ищеца по тълкуване разпоредбата на чл. 19 ЗК, като е изложил, че съгласно чл. 9 ал. 1 ЗК кооператорът може да участва в ОС лично или чрез упълномощено от него лице и в чл. 23 ал. 2 от Устава на ГПК ”Острица” е предвидена възможност едно лице да представлява не повече от трима член кооператори въз основа на писмено пълномощно, като ограничението е за броя представлявани лица и не е необходимо упълномощеното лице също да е член – кооператор. Обстоятелството, че 12 лица са били недействително представлявани по оспорените пълномощни поради неподписването им за упълномощител от посоченото във всяко от пълномощните лице, съдът е посочил, че не се отразява на взетите от ОС решения и по съображения, че е било налице необходимото мнозинство 50+1 за вземане от ОС на решенията, е потвърдил решението в обжалваната от ищеца част.
По въпроса: може ли съдът да основе изводите си само на избрани от него доказателства и доказателствени средства или на части от тях, без да ги обсъди в тяхната пълнота и да изложи съображения защо ги от хвърля, като недостоверни, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. По въпросите за задължението на въззивния съд да обсъди всички направени възражения и доводи на страните и събраните доказателства в тяхна подкрепа, чрез излагане на мотиви, както и да формира вътрешното си убеждение върху всички събрани доказателствата за установяване, респ. отричане на твърдените факти, е налице постоянна съдебна практика: ППлВС № 1/1953 г.; ТР №1/04.01.2001 г. по гр.д. №1/2000 г. на ВКС, ОСГК; постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции Р.№212/01.02. 2012 г. по т.д.№1106/2010 г. на ІІ т.о.; Р.№157/08.11.2011 г. по т.д.№823/2010 г. на ІІ т.о.;Р.№554/08.02. 2012 г. по гр.д. №1163/2010 г. на ІV г.о., съгласно която въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка допустимите доказателства, които е длъжен да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, както и защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Разпоредбите на чл. 235 ал. 2 и ал. 4 ГПК задължават въззивния съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите. Въззивният съд в съответствие с тази практика е обсъдил релевантните за делото доказателства и е формирал собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, изложил e мотиви по съдържащитe се във въззивната жалба оплаквания, обсъдил е събраните писмени доказателства, както и показанията на разпитаните свидетели и въз основа на тяхната съвкупна преценка, е формирал фактическите и правните си изводи. Доколко преценката на въззивния съд е обоснована и законосъобразна, в каквато насока жалбоподателят излага доводи в Изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК, е въпрос, относим към правилността на обжалваното решение.
Въпросът: императивен ли е характерът на разпоредбата на чл. 19 ЗК относно възможността за представителство пред ОС на кооперацията на членове на кооперацията, чрез пълномощно, само от други членове, но не и от трети на кооперацията лица (адвокат), не е релевантен за делото.
Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, за да е налице основание за допускане на касация по см. на чл. 280 ал. 1 ГПК, жалбоподателят следва да формулира правен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. От значение за изхода на спора са правните въпроси, включени в предмета на делото, обуславящи решаващата воля на съда, обективирана в решението. При преценката за допускане на касационно обжалване, ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, се произнася дали соченият от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело, и обусловил ли е правните изводи на съда по предмета на спора, след което преценява налице ли е някое от поддържаните от жалбоподателя основания по чл.280ал.1т.1-т.3 ГПК.
В случая, въпросът императивен ли е характерът на разпоредбата на чл. 19 ЗК относно възможността в ОС на кооперацията един член на кооперацията да представлява до трима членове, когато в чл. 23 ал. 2 пр. 2 от Устава на ГПК ”Острица”, е предвидена възможност едно лице да представлява не повече от трима член – кооператори въз основа на писмено пълномощно, няма характеристика на обуславящ въпрос, тъй като не само въз основа на отговора му въззивният съд е формирал правораздавателната си воля, че решенията, за които е отхвърлен иска, са взети с голямо мнозинство, на което не може да повлияе участието във вземане на решенията на трима член-кооператори, чрез пълномощник. По този въпрос не е налице първата предпоставка за допускане до касационно обжалване: както и да се реши този въпрос, налице е мнозинство за вземане на решенията по точките от дневния ред, за които ищецът поддържа, че са взети неправилно – въпросът не е обуславящ за изхода на спора, не се отразява на изхода на делото, затова ВКС не следва да го поставя на преценка по допълнителните критерии, поддържани от жалбоподателя по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №25 от 20.01.2016 г. по гр.д. № 467/ 2015 г. на Смолянски окръжен съд.
ОСЪЖДА Б. С. Х. – от [населено място] да плати на ГПК „Острица” – [населено място], [община] 900 лв. – разноски по делото за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: