О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
[населено място], 18.02.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№3103/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. З. Т. срещу определение от 24.10.2018г. гр.д. № 1421/2018г. на Софийски апелативен съд, с което на основание чл.229 ал.1 т.7 ГПК е спряно въззивното производство, образувано по въззивни жалби на страните срещу първоинстанционното решение, постановено по предявен иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./.
В частната жалба се твърди неправилност на атакуваното определение, поради което се претендира неговата отмяна. Излагат се аргументи за липса на вписани в Търговския регистър по партидата на ЗК“Олимпик – клон България“КЧТ обстоятелства, досежно открито производство по несъстоятелност на търговеца, а назначаването на временен ликвидатор,според частния жалбоподател, е недостатъчно да се приеме , че е налице такова обстоятелство. Твърди се,че съдът не е установил чуждото право,съгласно задължението си по чл.43 ал.1 КМЧП,доколкото, освен цитираният от него Закон за дружествата, са налице и други,специални по отношение на него, нормативни актове от кипърското законодателство,които уреждат въпроси , свързани със застраховането; не са били съобразени от въззивния съд и конкретни разпоредби от Директива 2009/138/ЕО и Кодекса за застраховането на РБългария,допускащи при определени обстоятелства продължаване действията на кредиторите по отношение на активи,собственост на застрахователното дружество, намиращи се на територията на друга държава-членка,различна от държавата по произход /в случая РБългария/.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество е основателна.
За да постанови обжалваното определение,въззивният съд е приел, че е налице решение за назначаване на временен ликвидатор на ЗК“Олимпик лимитид“ – Република Кипър, което е оповестено от КФН на 17.08.2018г. и по смисъла на чл.624 ал.1-3 КЗ то е породило действие на територията на България,като държава-членка. С обективирането на тези факти, съдът е приел,че е осъществена хипотезата на чл.220 от кипърския Закон за дружествата, по силата на който с назначаването на временен ликвидатор се спират всички производства и е недопустимо образуването на нови такива,освен с изрично разрешение на съда по несъстоятелността. Поради това и на основание чл.229 ал.1 т.7 ГПК вр. чл.271 и чл. 274 от Директива 2009/138/ЕО от 25.11.2009г.,вр. чл.630 КЗ и чл.220 от кипърския Закон за дружествата е намерил,че са налице предпоставки за спиране на висящото пред него въззивно производство.
Определението е неправилно.
По делото липсват данни по отношение на ЗК „Олимпик лимитид” – Република Кипър да е открито производство по ликвидация /несъстоятелност/. Такава информация не се съдържа и на сайта на КФН, нито е отразена в търговския регистър по партидата на ЗК „Олимпик – клон България” КЧТ . Видно от вписванията и обявяванията в търговския регистър за клона, служебно известни на съда по чл.23 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, застрахователното дружество с търговска регистрация по законите на Република Кипър е с окончателно отнет лиценз, поради непокриване на капиталовите изисквания за неплатежоспособност. Вписаните данни са за назначен на дружеството на 10.08.2018г. временен ликвидатор, който поема и контролира всички имуществени и законни права, на които компанията има право или изглежда, че има право. Подадена е молба за откриване на производство по ликвидация /несъстоятелност без право на оздравяване/ на дружеството, но по нея няма произнасяне от компетентния съд на Кипър. Назначаването на временния ликвидатор е от значение за представителната власт по отношение на дружеството с отнет лиценз, но не се приравнява на решение за откриване на производство по ликвидация.
За да намерят приложение в производство срещу застраховател, образувано пред съда на държавата-членка,различна от държавата по произход на застрахователя, разпоредбите на съответното законодателство на държавата по произход /конкретно в случая – нормата на чл.220 от Закона за дружествата на Република Кипър,на която се е позовал процесуалният представител на ЗК „Олимпик – клон България” КЧТ в искането си за спиране/, чл.274 от Директива 2009/138/ЕО от 25.11.2009г. и чл.624 КЗ предпоставят наличието на постановено решение за откриване на производство по ликвидация /несъстоятелност на чуждестранното застрахователно дружество. Доколкото в случая такова не е налице към настоящия момент, изводът на апелативния съд, че заведеният в България срещу кипърския застраховател иск за обезщетение подлежи на спиране на основание чл.229 ал.1 т.7 ГПК вр.чл.220 от Закона за дружествата на Кипър е неправилен. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение от 24.10.2018г. гр.д. № 1421/2018г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на състава за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.