О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр. София, 19.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 367 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. А. Г., срещу определение № 910 от 11.11.2019г. по ч. гр. дело № 681/2019г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено определение № 1435/15.08.2019 г. по гр.д. № 1000/2018 г. на Районен съд – Хасково, в частта му, с която е отхвърлена молбата по чл. 225 ГПК на касатора Г. за главно встъпване във висящия процес между „Алпи Колор“ ЕООД и „Вики Супертранс“ ЕООД.
Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното определение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, при разглеждане на въпроса за допустимостта на заявеното главно встъпване в процеса. Поддържа, че съдът, в нарушение на процесуалния закон, неправилно е инициирал процедура по отстраняване на нередовностите и администриране на приложените към молбата по чл. 225 ГПК искови молби срещу първоначалните ищец и ответник, преди да се произнесе по допускането на главното встъпване. Моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде уважена молбата с правно основание чл. 225 ГПК.
Ответникът по частната жалба „Вики Супертранс“ ЕООД подава отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за неправилност на атакувания въззивен акт. Ответникът по частната жалба „Алпи Колор“ ЕООД не подава отговор в законния срок.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. с чл. 274, ал. 4 ГПК и задължителните разяснения в т. 9 ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което е допустима.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба касаторът навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Нередовността на предявените от третото лице искове относима предпоставка ли е към основателността на исканото главно встъпване и следва ли да бъде преодоляно в хода на производството? Нередовността на същите отстранява ли се по реда на чл. 129 ГПК след допускане на главното встъпване? Ако съдът прецени, че не е изяснен заявеният петитум, то следва ли да се отстрани тази нередовност по реда на чл. 129 ГПК след допускане на главното встъпване?“ и 2. „Има ли правен интерес третото главно встъпващо лице от отделянето на предявените от него обективно и субективно съединени искове срещу първоначалните страни по делото и разглеждането на същите в отделни производства?“. Без да посочва какъвто и да било въпрос, частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. на ВКС, Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ВКС, определение №181/07.11.2018г. на ВКС, определение № 145/07.07.2016г. на ВКС, определение № 168/06.06.2000г. по гр.д. № 20/2000г. на ВКС, Тълкувателно решение № 77/29.05.1970г. по гр.д. № 59/1970г. на ВС и определение от 01.01.2003 г. на САС по ч.гр.д. № 2120/2002г..
При постановяване на обжалваното определение, въззивният съд е съобразил, че производството по делото е образувано по искове на „Алпи Колор“ ЕООД против „Вики – Супертранс“ ЕООД с правни основания чл. 422 ГПК вр. с чл. 232, ал. 2 и вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 3 120 лв. с ДДС – наемна цена по договор за ползване на товарен автомобил – влекач, за периода 01.01.2017г. – 31.01.2018г., както и сумата от 4 680 лв. – неустойка за забава за периода: 10.02.2018г. – 24.02.2018г.. С молба с вх. № 5694/25.03.2019г. касаторът Г. Г. отправя искане с правно основание чл. 225 ГПК да бъде конституиран в процеса като главно встъпило лице, предявявайки искови претенции както следва: към ищеца по делото – установителен иск за собственост на товарния автомобил, а към ответника по делото (на което дружество е и едноличен собственик на капитала и управител) – ревандикационен иск. Заявил е и евентуален установителен иск срещу първоначалния ищец за съществуване на вземане в размер на платения дължим местен данък за превозното средство. При така индивидуализирани претенциите по реда на чл. 225 ГПК, въззивният съд е приел, че главното встъпване не може да бъде допуснато, тъй като липсва идентичност между претендираните спорни права, като твърдяното от Г. вещно право не изключва заявените облигационни права с първоначалните установителни искове на „Алпи Колор“ ЕООД, т.е. не е обоснован правен интерес от главното встъпване. По възражение на жалбоподателя е уточнил, че съдът не е допуснал процесуални нарушения като първо е указал на молителя да отстрани нередовностите в предявените искове, а след това е отказал главното встъпване, тъй като е приел, че в случая указанията са били необходими за конкретизиране на заявените петитум и основание и за извършването на преценка относно допустимостта на молбата по чл. 225 ГПК. Уточнил е, че отделянето на предявените от Г. искове в самостоятелно производство е извършено законосъобразно, тъй като изводът на съда, че главното встъпване не подлежи на допускане поради липса на предвидените от закона предпоставки не е равнозначен на недопустимост на самите искове, поради което същите могат да бъдат предмет на отделен исков процес.
Не са налице твърдените от частния жалбоподател основания за допускане на касационно обжалване на постановеното въззивно определение.
Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни въззивни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Допускането на касационно обжалване на въззивно определение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за спорното право, спрямо който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В изложението към касационната жалба на ищеца не са формулирани правни въпроси, които да са обусловили решаващите правни изводи в атакуваното въззивното определение. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение за недопускане на заявеното главно встъпване в процеса с решаващия мотив, че липсват изискуемите от закона предпоставки за уважаването му, а именно главно встъпващото лице да претендира самостоятелни права върху предмета на спора, които да се конкурират и да изключват тези на първоначалния ищец, поради което е отделил предявените искове в самостоятелно производство. Нередовността на исковата молба по чл. 225 ГПК, изразила се в неизяснени обстоятелства и петитум, е дала основание на съда да укаже на Г. да конкретизира претенциите си, като отстрани техните недостатъци, след което е постановено определението по чл. 225 ГПК, т.е. не нередовността го е мотивирала да отхвърли заявеното по реда на чл. 225 ГПК встъпване, поради което формулираните два въпроса не изпълняват изискванията на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Липсата на надлежно формулиран въпрос, съставляващ общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, само по себе си е основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол, без да се обсъждат твърдените от касатора допълнителни основания, които в конкретния случай са останали и неаргументирани (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК) или са посочени общо, без връзка с поставен въпрос (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК).
На основание гореизложеното не следва да бъде допускано касационно обжалване на атакуваното въззивно определение, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 910 от 11.11.2019г. по ч. гр. дело № 681/2019 г. на Окръжен съд – Хасково.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: