О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр. София, 20.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова т. д. № 583/2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. В. Х. срещу решение № 276 от 05.11.2014 г. по в. гр. д. № 349 от 2014 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е потвърдено решение № 152 от 25.06.2014 г. по гр.д. № 1488/2013 г. по описа на Севлиевския районен съд, с което на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 9000 лв., като получена без правно основание, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност на въззивното решение, постановено при недоказани правни изводи, ненамиращи почва в нормата на закона, а също и в противоречие с трайната съдебна практика в института на упълномощаването и действията на страните в обема на представителната им власт. Считат предявените в първоинстанционното производство искове за неоснователни и недоказани. Молят съда да върне делото в онази част от процеса, където са извършени посочените в жалбата порочни действия на съда при преценка на доказателствата и определяне размера на извършените разноски.
Препис от касационната жалба и приложенията са връчени на ответната страна [фирма] [населено място]. Ответникът изразява становище, че касационната жалба е недопустима, поради липса на формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд неправилно и в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Счита, че би могло да се приеме, че е налице основание за връщане на касационната жалба, поради неизпълнение на задължителните указания на въззивния съд за представяне на ясно и конкретно формулирано изложение на основания за допускане на касационно обжалаване. Алтернативно изразеното становище е за неоснователност на касационната жалба. Отправено е искане за присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира касационна жалба за недопустима по следните съображения:
Производството по делото е инициирано от [фирма] [населено място] по иск против К. В. Х. за заплащането на сумата 9000 лв., с която ответницата по първоинстанционното производство се е обогатила без основание. Не се спори от страните, че на 26.09.2011 г. от разплащателната сметка на ищцовото дружество [фирма] [населено място] е бил нареден банков превод на сумата от 9000 лв. в полза на К. В. Х. по банковата й сметка в „ОББ” [населено място] с основание за превода „покупка на земя за оранжерия”. Предварителен или окончателен договор за покупка на недв. имот, по повод на който е преведена сумата, не е установено да е сключен.
Касационната жалба е процесуално недопустима. Решението на Габровския окръжен съд не подлежи на касационно обжалване. С нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК, е въведен обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване, а именно – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10000 лв. за търговски дела. В конкретния случай спорът е по търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Обхватът на понятието „търговско дело“ е по-широк от това на „търговска сделка“, но също и от „търговски спор“, дефиниран в чл. 365, т. 1 – 5 ГПК. В него, по аргумент на чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК, се включват и споровете относно права, които не само произтичат, но и се отнасят до търговски сделки. В тази хипотеза попада и настоящият случай, доколкото претенцията е във връзка с извършен банков превод от търговец по повод сключване на сделка, свързана с упражняваното от търговеца – наредител занятие / спр. Извлечение от ТР от 15.11.2013г./. Настоящата инстанция намира, че се касае за търговско дело, а обстоятелството, че претенцията е по чл. 55, ал. 1 ЗЗД не е основание делото да се квалифицира като гражданско. Предявената претенция е с цена до 10000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК.
От горното следва , че ВКС, в настоящият си състав е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена под 10 000 лв.
Съобразно чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 2 ГПК, производството по тези дела е двуинстанционно. Неправилното посочване в диспозитива на въззивното определение, че то подлежи на касационен контрол е в противоречие с чл. 280, ал. 2 ГПК и не създава висящност на спора.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, поради непредставяне на документи, удостоверяващи направени такива пред настоящата инстанция.
Предвид на горното, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на К. В. Х. от [населено място] срещу решение № 276 от 05.11.2014 г. по в. гр. д. № 349 от 2014 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.
Определението може да се обжалване пред друг тричленен състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: