3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр. София, 21.01.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6274 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. Г. против решение №115/05.07.2013 г., постановено по в.гр.д.№ 280/2013 г. от състав на Апелативен съд – Варна.
Ответниците по касационната жалба не са представили писмени отговори.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е осъдил на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ П. на Р. Б. и ОД на МВР [населено място], да заплатят солидарно на А. С. Г. сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.20, ал.2, чл.55, ал.1, т.1 НК, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 06.06.2011 г., до окончателното изплащане. Решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата от 1000 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева е потвърдено, като съдът е приел че в тази част, предявения иск за присъждане на обезщетение е неоснователен.
Съдът е приел, че с оглед наличието на оправдателна присъда по повдигнатите по отношение на ищеца обвинения в престъпление, то отговорността на ответниците е ангажирана и те следва да заплатят обезщетение за всички претърпени от обвинения в престъпление вреди. По отношение на размера на дължимото обезщетение, съдът е отчел, че по делото не са събрани доказателства, от които по несъмнен начин да се установява, че именно във връзка с воденото против него наказателно производство е накърнено доброто му име в обществото и репутация, като в тази насока съдът е отчел обстоятелството, че за дълги периоди от време ищецът е излежавал присъди „лишаване от свобода” по други влезли в сила присъди за извършени тежки престъпления – освен за кражби и хулиганство, ищецът е осъждан и за грабеж и изнасилване, като последното му осъждане е било за кражба при опасен рецидив, непосредствено преди повдигането на незаконното обвинение. Съдът е приел също така, че липсват каквито и да е доказателства, установяващи тежки изживявания от това конкретно обвинение, както и на сочените в исковата молба обстоятелства – влошаване на отношенията със семейството, липсата на възможност да се задължи на работа, изживян изключителен стрес, както и отражение върху психиката му на наложената му най-лека мярка за неотклонение – „подписка” и административна мярка да не напуска пределите на страната.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с определянето на дължимото обезщетение за неимуществени вреди за незаконно обвинение. Така поставения въпрос се сочи в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Противоречие на присъденото в конкретния случай обезщетение с практиката на Върховния касационен съд по чл. 52 от ЗЗД приложените съдебни решения не обосновават, тъй като не се касае нито за разлика в критериите, нито за принципно противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма . Щом обстоятелствата са съобразени и обсъдени в съответствие с константната за тези дела практика на Върховния касационен съд, постановяването на различни по размер обезщетения и приемането на различни по обем вредоносни последици за конкретните случаи не са приемлив довод за наличие на хипотеза, въздигната от закона като изискване за допустимост в т. 1 – 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Не са такъв довод и общите касационни оплаквания за неправилно интерпретиране на доказателства. Атакуваното решение не поставя спорна проблематика по чл. 52 от ЗЗД, тъй като въззивният съд е приложил указаните в задължителната практика при определяне на обезщетението по размер критерии .
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания по отношение на допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №115/05.07.2013 г., постановено по в.гр.д.№ 280/2013 г. от състав на Апелативен съд – Варна.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.