О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
София, 21. 02. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 1161 /2013 г.:
Производство по чл.279 вр. 274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Ж. А. с вх. № 17098 /29.11.2012 г. срещу разпореждане № 5027 от 09.10.2012 г. по възз. гр.д. № 873 /2012 г. на Бургаския окръжен съд, г.о.. С това разпореждане (на л.137 от делото) въззивният съдия е указал на А. Ж. А. да заяви изрично дали с подадената от него молба с вх. № 14090 /08.10.2012 г. обжалва разпореждане за връщане на касационната му жалба и в случай, че обжалва, какво следва да бъде съдържанието на частната му жалба – да отговаря на изискванията на чл.275 вр. чл.260 ГПК, които са посочени. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на постановеното по делото въззивно решение.
Настоящият състав намира частната жалба за недопустима, т.к. на отделно обжалване с частна жалба не подлежат всички разпореждания и определения на съдилищата, а само тези, които са предвидени в разпоредбите на чл.274 и чл.279 ГПК – които преграждат по-нататъшното развитие на делото и за които изрично е посочено в закона, че подлежат на обжалване.
Обжалваното разпореждане е с правно основание чл.275,ал.2 вр. чл.262,ал.1 ГПК.
То е постановено след разпореждане № 4867 от 29.09.2012 г., с което е върната касационна жалба на А. А. от 20.08.2012 г.
Обжалваното разпореждане не е преграждащо, нито прекратително, защото не спира и не слага край на производството по подадена от А. А. молба (жалба) от 08.10.2012 г., а е по движението на тази молба (жалба), нито е посочено в закона (чл.262 и сл. ГПК), че такова разпореждане подлежи на обжалване. Следва да се отбележи и че при постановяването му съдът не си е присвоил правомощия, каквито по закон няма. Поради което следва извод, че обжалваното разпореждане не е между разпорежданията, за които в чл.274 ГПК е предвидено, че подлежат на отделно обжалване.
На обжалване би подлежало разпореждане или определение на въззивния съд по чл.275,ал.2 вр. чл.262,ал.2 ГПК за връщане на молбата (жалбата) на А. А., защото едва такова разпореждане или определение би сложило край на производството по искането на А. А.. А преди отмяната на определението за връщане на касационната жалба на А. А., ВКС няма правомощия да обсъжда правилността на въззивното решение.
Поради което частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество, а делото да бъде върнато на въззивния съд за преценка на редовността на подадената от А. А. молба (жалба) от 08.10.2012 г..
Частният жалбоподател не претендира разноски, а и с оглед изхода от това производство, няма право на такива. Насрещните страни не претендират разноски, не са доказали, че са направили такива, поради което също нямат право на разноски.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ по същество частната жалба на А. Ж. А. с вх. № 17098 /29.11.2012 г. срещу разпореждане № 5027 от 09.10.2012 г. по възз. гр.д. № 873 /2012 г. на Бургаския окръжен съд, г.о.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му с частна касационна жалба пред друг тричленен състав на ВКС
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.