О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№87
С., 22.02.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 65 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 6311 от 13.11.2015 г. на Е. С. Д. и Д. Е. Д., чрез адв. К. С. против решение № 353 от 12.10.2015 г., постановено по в.гр.д. № 448/2015 г. по описа на Окръжен съд – Перник, I – ви състав.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и е придружена от изложение по чл.280, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът М. С. Д., чрез адв. А. В. е подала отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 – 273 ГПК, окръженият съд е потвърдил решение № 276 от 19.03.2015 г., постановено по гр.д. № 5434/2014 г. на районен съд – П., с което е допусната съдебна делба между М. С. Д., Е. С. Д. и Д. Е. Д. върху следния недвижим имот: дворно урегулирано застроено място с площ от 1656 кв.м., находящо се в землището на [населено място], [община], представляващо парцел I-640 в кв.49а по плана на [населено място], [община], заедно с построените в същия парцел: жилищна сграда, построена около 1955 г., състояща се от сутерен с площ от 20 кв.м. и етаж с три стаи с площ от 45 кв.м.; масивна жилищна сграда, построена през 1980 – 1981 г., състояща се от сутерен с две стаи и два етажа от по 35 кв.м. с по две стаи, два броя гаражи от по 20 кв.м., построени през 1985 г., два броя паянтови стопански сгради, застроени на по 5 кв.м., при граници на имота: улица и от три страни имот на АПК, при следните дялове: 1/3 ид. част на М. С. Д.; 1/3 ид. част на Е. С. Д. и 1/3 ид. част на Е. С. Д. и Д. Е. Д..
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че по делото е установено от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Р. Н., Д. Д. и Р. Д. – че М. С. Д. и съпругът й посещавали имота, имали ключ и собствена стая в къщата и до преди 6 години съпругът на М. С. помагал в отглеждането на крава. Направен е извод, че за да се приеме, че е прекратено съвладението на останалите сънаследници, не е достатъчно един от сънаследниците да се ползва сам от вещта, а е необходимо да е извършил такива действия, от които е явно, че фактическата власт на другите сънаследници е прекратена и ако се опитата да я упражняват, ще бъдат отблъснати. В случая липсват доказателства за извършени действия от страна на ответниците по иска – Е. С. Д. и Д. Е. Д., с които същите са обективирали спрямо ищцата М. С. Д. намерението си да владеят нейната 1/3 ид. част от имота за себе си.
В представената жалба касаторите по настоящото производство релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение и искат отмяната му. Навеждат доводи за необоснованост, тъй като и двете предходни съдебни инстанции не са обсъдили и анализирали всички събрани по делото доказателства, а именно признанието от страна на ищцата на неизгодни за нея факти. Отделно от това се правят оплаквания, че въззивният съд неправилно е интерпретирал свидетелските показания по делото, тъй като е следвало да отчете факта, че двама от тримата свидетели са роднини на ищцата и са заинтересовани от изхода на делото.
В изпълнение изискванията на чл.284, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателите са приложили изложение на основанията за допускане до касационен контрол, в което са изведени следните правни въпроси: (1) „По какъв начин следва да бъде извършен анализ на признанието на неизгоден за страната факт с оглед доказателствата по делото?“ (2) „Допустимо ли е съдът да не даде вяра на признати от страната неизгодни за нея факти? И следва ли да се мотивира?“ (3) „Н. от съда на факт, изложен в исковата молба, води ли до съществено процесуално нарушение?“ (4) „Как следва да процедира съда при наличие на противоречие между изложените факти в исковата молба, които очертават предмета на делото, и последващото им противоречие с доказателствата, представено/посочени от ищеца?“ (5) „Грижата на съпруга ненаследник следва ли да се приеме от съда като грижа и на съпруга наследник за наследствения имот? Следва ли придобивната давност да се счита прекъсната в този случай? „(6) „Грижата за селскостопанските животни „грижа“ ли е по смисъла на закона за наследствен имот?“
Поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
По делото липсва признание по смисъла на чл.175 ГПК от страна на ищцата. Изявлението в исковата молба, че при опит за доброволно поделяне на имота ответниците казали, че смятат целия имот за техен, установява, че в един момент претенциите за изключителна собственост са станали достояние на ищцата, но не и че това е станало преди повече от 10 години, за да се приеме, че е започнал да тече и съответно е изтекъл давностния срок, поради което първите четири въпроса се явяват неотносими към данните поделото.
Неотносими към мотивите на въззивния съд и изхода на спора са и петия и шестия поставен въпрос. Съдът е приел за релевантно, че не е установено ответниците да са демонтрирали пред ищцата завладяването на правата й преди и съответно, че не е установено давностния срок да е започнал да тече преди повече от десет години, поради което не се е произнесъл по въпросите, касаещи грижата за наследствения имот или помощта при отглеждане на селскостопански животни и прекъсването на давността.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да заплатят на М. С. Д. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат А. В..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 353 от 12.10.2015 г., постановено по в.гр.д. № 448/2015 г. по описа на Окръжен съд-Перник, I-ви състав.
ОСЪЖДА Е. С. Д., ЕГН [ЕГН] и Д. Е. Д., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], общ.П., [улица] да заплатят на М. С. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] разноски за касационното производство в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: