Определение №87 от 22.5.2012 по ч.пр. дело №939/939 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 87

Гр. София, 22.05. 2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА
2. БИСЕР ТРОЯНОВ

разгледа докладваното от съдия Троянов частно наказателно дело № 939 по описа за 2012 г.
Производството е образувано с правно основание по чл. 43 от НПК, по повод разпореждане от 09.05.2012 г. на съдията-докладчик по н.о.х.д. № 2365/ 2012 г. на Варненски районен съд, за определяне на друг съд, който да реши делото.
Прокурор Руско Карагогов от Върховната касационна прокуратура дава становище, че делото може да бъде разгледано по правилата на чл. 43, т. 1 от НПК от Сливенски районен съд.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред Сливенския районен съд е било образувано н.о.х.д. № 594/ 2011 г., по внесен обвинителен акт срещу С. М. С. и Т. С. М., за извършено в чужбина деяние по чл. 159б, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 2 и 6, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Съдебното производство е приключено с одобряване на споразумение, сключено между Сливенската районна прокуратура и подсъдимият С. М. С.. Обвинението срещу втория подсъдим М. е било поставено за разглеждане от друг съдебен състав от същия съд, но след възражение на защитника производството е било прекратено с определение от 02.05.2012 г. и материалите били изпратени на Варненския районен съд, тъй като подсъдимият имал местоживеене на тази територия.
С разпореждане от 09.05.2012 г. по н.о.х.д. № 2365/ 2012 г. съдията-докладчик от Варненски районен съд преценил, че всички свидетели, посочени в обвинителния акт, били с местоживеене на територията на община Сливен, поради което изпратил делото на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл. 43, т. 1 от НПК.
В обвинителния акт са посочени адресите за призоваване на всичките девет свидетели, които са на територията на община Сливен. Върховният касационен съд намира, че делото може да бъде разгледано от Сливенски районен съд, чието местоположение предпоставя удобството на свидетелите по делото.
Настоящата касационна инстанция намира и за необходимо да посочи за неправилно определението на Сливенския районен съд 02.05.2012 г., с което е било прекратено производството пред него. С него съдът е удовлетворил възражението на защитника на подсъдимия М., но е пренебрегнал законовото правило на чл. 37, ал. 1, т. 3 от НПК, което определя материалната подсъдност по конкретното дело. Родовата подсъдност на едно наказателно производство се подчинява на правило, което е недопустимо да бъде променяно в зависимост от други предпоставки, извън законовите. Двамата обвиняеми са български граждани, но с различно местоживеене в страната, което налага приложението на специалната разпоредба за определяне на подсъдността, съобразно приключването на досъдебното производство, а не според местоживеенето на лицата, което не е в един и същи съд (арг. от чл. 37, ал. 1, т. 2 от НПК). Приключилото наказателно производство срещу един от съпроцесниците не дава основание за смяна на подсъдността, след като тя вече е била определена. Варненският районен съд е могъл да повдигне препирня за подсъдност.
Върховният касационен съд, на основание чл. 43, т. 1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :

ИЗПРАЩА н.о.х.д. № 2365/ 2012 г., по описа на Варненски районен съд, за разглеждане от Сливенски районен съд.
Препис от определението да се изпрати на Варненски районен съд за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Scroll to Top