2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
София, 24.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 551/2009 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ДИРЕКЦИЯ “ОБЖАЛВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО”- П. при ЦУ на Н. – София против опроделение на Пловдивския апелативен съд № 611 от 24.06.2009 год., по ч.гр.д.№ 600/ 2009 год., с което е потвърдено определение № 82 от 27.04.2009 год., по ч.гр.д.№ 181/2009 год. на Хасковския окръжен съд, постановено по реда на чл.437, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.435, ал.1 ГПК.
Със същото е оставена без уважение, като неоснователна, частната жалба на настоящия жалбоподател, подадена чрез процесуалния му представител- юрисконсулт М.К., срещу разпореждане на Д. при ХРС от 24. 03.2009 год. за връщане молбата му с вх.№ 2799/ 13.02.2009 год., поради неотстраена в срок нередовност на същата, изразяваща се в липса на внесена д.т. за образуване на изпълнителното дело.
С частната жалба е въведено оплакване за процесуална незаконосъобразност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на чл.84, ал.1, т.3 ГПК, във вр. с чл.426, ал.3 ГПК, поради което се иска отмяната му.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Твърдението на частния жалбоподател е, че обуславящият правилността на постанования по делото краен правен резултат по делото въпрос на процесуалното право, свързан с приложението на чл.84, ал.1, т.3 ГПК в изпълнителното производство е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разрешава се противоречиво от съдилищата в страната и същевременно е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Като израз на въведеното противоречие частният жалбоподател е приложил определение № 393/2008 год., по ч.гр.д.№ 1404/2008 год. на ІV-то г.о на ВКС; определение № 103/2008 год., по гр.д.№ 3446/2008 год. на ІІ –ро г.о. на ВКС; определение №7/2009 год., по гр.д.№ 2110/2008 год. нва ІІ-ро г.о. на ВКС, определние № 315/2009 год., по гр.д.№ 324/2009 год. на ІІІ г.о. на ВКС и определения на ХОС, влезли в сила № 9 и № 10, двете от 23.01.2009 год., първото по в.ч.гр.д.№ 22/ 2009 год., второто- по в.ч.гр.д.№23/2009 год., по описа на с.с..
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна, но срещу съдебен акт, който не подлежи на инстанционен контрол пред ВКС, поради което е процесуално недопустима.
Обстоятелството, че подадената молба вх.№ 2799/13.02.2009 год., с която настоящият жалбоподател – ДИРЕКЦИЯ “ОБЖАЛВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО” – П. при ЦУ на Н. – София, в качеството си на взискател, е поискал образуване на изпълнителното производство въз основа на съдебно изпълнително основание – влязлото в сила решение на ПОС по а.х.д.№ 980/2006 год. срещу длъжника Г. М. С. е била върната обратно на нейния подател с разпореждане от 25.03.2009 год. на Д. при ХРС, поради неотстранена в срок изрично указана на страната нередовност на същата, изразяваща се в невнасяне на изискуемата се от чл.30 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК държавна такса за изпълнителното производство, обосновава правен извод, че предприетото обжалване по своята правна характеристика представлява обжалване действията на съдебния изпълнител, основано на чл.435, ал.1 ГПК.
Следователно постановеното по реда на чл. 437, ал.1 и сл. ГПК определение № 82 от 27.04.2009 год., по в.ч.гр.д.№ 181/2009 год., с което Хасковският окръжен съд се е произнесъл като контролна, а не въззивна съдебна инстанция / т.2 на ТР№3/2005 год. на ОСГТК на ВКС/, по същество на частна жалба вх.№ 6421/02.04.2009 год. на ДИРЕКЦИЯ “ОБЖАЛВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО” – П. при ЦУ на Н. – София, оставяйкия без уважение като неоснователна, притежава правната характеристика на решение и съгласно разпореденото от чл.437, ал.4 ГПК е окончателно.
Или изложеното позволява да се обобщи, че поради отсъствие на създадена от законодателя процесуална възможност за последващ инстанционен контрол над постановеното по реда на чл.437, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.435, ал.1 ГПК определение на ХОС, съдебният акт на Пловдивския апелативен съд по ч.гр.д.№ 600/ 2009 год. се явява приет извън рамките на възложената му правораздавателната власт на въззивна инстанция и е процесуално недопустим.
В тази вр. за пълнота на изложението следва да се посочи, че различен би бил въпросът, ако Пловдивският апелативен съд, като функционално компетентен съд, съгласно приетото с т.2 на ТР № 3/2005 год. на ОСГТК на ВКС, приложимо и към съответните на чл.332 и сл. ГПК/отм./ разпоредби на действащия ГПК, бе сезиран с частна жалба срещу определение на ХОС, с което се оставя без разглеждане жалбата на настоящия частен жалбоподател против действията на съдебения изпълнител, но разглежданият случай не попада в тази хипотеза.
От окончателния характер на определението на ХОС, постановено в производството по чл.437, ал.1 и сл. ГПК се налага правен извод, че поради отсъствие на създаден от процесуалния закона процесуален ред за последващ инстанционен контрол по отношение на същото, то извън компетентността на касационната инстанция е и да обезсили определението на Пловдивския апелативен съд- арг. от чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Доколкото по силата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК осъществяваният от ВКС касационен контрол е само по отношение на прекратителните определения на въззивните съдилища, т.е. над такива въззивни определения, с които се оставят без разглеждане частни жалби срещу преграждащи развитието на производството по делото съдебни актове, каквото не е обжалваното определение на ХОС, разрешило окончателно въпроса за правилността на осъществените от съдебния изпълнител действия по образуване на изпълнителното дело, въз основа на подадената от взискателя молба, то ВКС не е оправомощен да се произнесе и по основателността на въведените от частния жалбоподател оплаквания.
Аргумент в подкрепа на изложеното е даденото в т.2 на ТР № 3/2005 год. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата в страната разяснение, че в производството по чл.332 и сл. ГПК/ отм./, аналогично на чл.437, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл. 435, ал.1 ГПК окръжният съд не се произнася като въззивна инстанция, а като контролна съдебна инстанция и то окончателно относно законността на обжалвания пред нея несъдебен акт на съдебния изпълнител- държавен или частен.
Несъмнено такъв е и актът за връщане молбата на жалбоподателя, като взискател, с който всъщност е отказано образуване на изпълнителното дело.
Доколкото с настоящето определение само се констатира, че процесуалния ред за инстанционен контрол е изчерпан и същото няма самостоятелно преграждащ развитието на производството по делото ефект, то не подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС по реда на чл.274, ал.2, пр.2 ГПК, както последователно в разглежданата хипотеза приема в практиката си ВКС,ТК.
Водим от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима частната касационна жалба на ДИРЕКЦИЯ “ОБЖАЛВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО”- П. при ЦУ на Н. – София против опроделение на Пловдивския апелативен съд № 611 от 24.06.2009 год., по ч.гр.д.№ 600/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: