2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр.София, 25.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
пети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1893/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Г. Ц. Х. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Р. окръжен съд № 472 от 11.10.2010 г. по гр.д.№ 709/ 2010 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Р. районен съд по гр.д.№ 6543/ 2009 г., като по този начин е отхвърлен предявения от жалбоподателя против Н. Н. Х. иск за признаване за установено, че имотите, придобити по време на брака между страните с нотариален акт № 109 от 17.10.2003 г., т.ІХ, рег. № 11347, н.д.№ 1249/ 2003 г на нотариус рег.№ 217, са лична собственост на Г. Ц. Х. поради закупуването им при условията на пълна трансформация на лично имущество.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че за да постанови обжалваното решение въззивният съд е счел за допустимо със свидетелски показания на заинтересован от изхода на делото свидетел да се опровергава съдържанието на официален документ. Според касатора вярно е обратното, приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, а освен това въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за отмяната му.
Ответницата по касация – Н. Н. Х. – оспорва жалбата и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, тъй като жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, който да има значението по чл.280 от ГПК.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Въпросът, който може да послужи като основание за допускане на обжалването, трябва да е посочен от касатора (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), като не съществува възможност касационният съд служебно да извлича такъв от жалбата. Не могат обаче да бъдат споделени доводите в отговора на касационната жалба, че в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК такъв въпрос не е формулиран. Изрично касаторът повдига въпросът “Допустимо ли е със свидетелски показания на заинтересован от изхода на делото свидетел да се опровергава съдържанието на официален документ”, така че искането за допускане на обжалването не може да бъде отхвърлено поради липса на изложен въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК.
Този въпрос обаче не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно цитираното тълкувателно решение № 1, противоречие с практиката на ВКС е налице тогава, когато въззивният съд е постановил нещо различно в сравнение с това, което ВКС е дал като задължително тълкуване. Ищецът не е посочил каква задължителна практика на ВКС има по въпроса, а и не би могъл да стори това, защото такава няма. Има задължителна практика (решение по чл.290 от ГПК, което съгласно горепосоченото тълкувателно решение № 1 обвързва съдилищата), според която изразената в споразумение по бракоразводно дело воля между съпрузите досежно имуществените им отношения ги обвързва (решение № 296 от 15.06.2010 г. по гр.д.№422/ 2009 г. на ВКС, ІІ г.о.). Ако в такова споразумение страните са се съгласили, че придобит по време на брака недвижим имот остава в съсобственост между тях при равни права, съдът е длъжен да го зачете. Никой от съпрузите, след подписване и одобряване на споразумението, не може да претендира имота да е изключително негова собственост или да има по-големи права в съсобствеността. Като краен резултат обжалваното въззивно решение е съобразено с тази практика, т.е. не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Въпросът с какви доказателствени средства може да се опровергава съдържанието на официален документ се решава безпротиворечиво от съдилищата, а и правните разпоредби по този въпрос са ясни. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г., поставеният от касатора въпрос би имал значение за точното прилагане на закона и развитието на правото ако по него правните разпоредби са неясни или липсват такива, както и ако няма практика по този въпрос или има противоречива или нуждаеща се от осъвременяване практика. Предвид изложеното по-горе, нито една от тези хипотези не е налице, т.е. поставеният от касатора въпрос няма претендираното от него значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По тези мотиви следва да се приеме, че не са налице твърдяните от касатора основания по чл.280 от ГПК. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход от спора само ответникът по касация има право на разноски по касационното производство. Той обаче, макар да е поискал възлагане на извършените пред касационната инстанция разходи за адвокатска защита, не е доказал извършването на такива. По делото е приложено копие от пълномощно за представителство на Н. Х. пред касационната инстанция, но не и доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение за това представителство. И тъй като реализирането на отговорността за разноски се предпоставя от доказване на направените по делото разходи, произнасяне в полза на ответника с настоящето решение не може да има.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Р. окръжен съд № 472 от 11.10.2010 г. по гр.д.№ 709/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: