О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
София, 25.02.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 56 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение ,постановено на 08.05.2008г. по ч.гр.д. №125/2008г. Окръжен съд-Монтана е подтвърдил решение,имащо характер на определение, от 15.02.2008г. на Ломския районен съд по гр.д. №863/2007г., с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск.
Определението е обжалвано от Д. А. И.,който поддържа,че същото е неправилно. В изложението по чл.274,ал.3 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване сочи,че съдът се е произнесъл по съществени процесуални въпроси,които имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,а именно погасено ли е с изтичането на срока по чл.11 ЗСПЗЗ правото на иск за възстановяване на собствеността върху земеделски земи и не противоречи ли установяването на преклузивни срокове на установените в чл.10 ЗСПЗЗ принципи на реституция на земеделските земи,както и на разпоредбите на Конституцията на Република България и на разпоредбата на чл.2 ГПК/отм./;допустим ли е иск по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ от един от наследниците при започнато и недовършено административно производство,образувано по заявление от друг наследник;какъв е характерът на решението на ОСЗ,с което в случая е отказано възстановяване на собствеността и преклудира ли това решение възможността за предявяване на иск по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускането й до касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.3,т.1 ГПК определенията на въззивните съдилища,с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения,преграждащи по-нататъшното развитие на делото подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС само когато са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК,т.е. когато с обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата или който е от съществено значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.
По смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване само когато е налице произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос,който касае приложението на нова правна норма или на правна норма,която е неясна и се нуждае от тълкуване,респ. по приложението на която не е налице съдебна практика,както и ако на разглеждане се поставя въпрос,обуславящ основание за промяна в константната практика или необходимост от тълкуване. Въпросът за допустимостта на иска с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ не е от такова естество.
На първо място следва да се отбележи,че разпоредбата на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ установява ясно и изчерпателно предпоставките за предявяването на иск за възстановяване на собствеността върху земеделски земи,както и преклузивен срок,като по приложението на тази разпоредба е налице и изобилна съдебна практика,която е непротиворечива. Категорично се приема,че признаване на правото на възстановяване на собствеността по съдебен ред може да се иска само ако имотът не е заявен за възстановяване по реда на чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ.становяването на тези предпоставки и на преклузивен срок за предявяването на претенцията съответствуват на основните принципи,установени от законодателя по отношение възможността за възстановяване на собствеността върху имоти,отчуждени или отнети по реда на различни закони в периода от 1944г. до 1989г.-подобни ограничения са установени и в други реституицонни закони и от страна на Конституционния съд на Република България не е изразявано становище подобно разрешение да противоречи на принципите на основния закон. Разпоредбата не е неясна и не налага специално тълкуване.
Категорична и константна е практиката на съдилищата и досежно възможността сънаследник да предяви иск по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ при наличие на подадено от друг сънаследник заявление за възстановяване на собствеността. Подобна възможност законодателят не предвижда. По отношение на ОСЗ новата претенция е непротивопоставима с оглед характера на производството по възстановяване на собствеността,вкл. и когато това производство все още не е приключило по причина,че не е налице решение,което да е постановено от компетентната ОСЗ,както в настоящия случай. Обстоятелството,че е налице отказ за възстановяване по съображения,че ОСЗ,до която е било адресирано заявлението, не е компетентна с оглед местонахождението на заявените имоти не налага друго тълкуване на разпоредбата на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ. Липсата на произнасяне по същество по искането за възстановяване на собствеността не заличава факта на заявяването на това искане. Заявителят разполага с възможност да сезира компетентната ОСЗ с искане за произнасяне по вече подаденото заявление,но не и с възможност да заяви това искане по съдебен ред. Поради тези съображения настоящият състав приема,че не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Окръжен съд-Монтана определение до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определението, постановено на 08.05.2008г. по ч.гр.д. №125/2008г. от Окръжен съд-Монтана по подадената от Д. А. И. частна жалба вх. №А794/17.05.2008г.
Председател:
Членове: