О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№87
София, 25.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 266/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Б. Ш. срещу определение № 521 от 22.08.2018 г. по в. ч. гр. д. № 425/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1450 от 08.06.2018 г. по гр. д. № 325/2017 г. на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството по делото в следните части: по исковете на ищцата – жалбоподател с правно основание чл.108 ЗС срещу Б. В. Ш. и „Р. /България/“ ЕАД; по исковете срещу Е. Г. и „Р. /България/“ ЕАД за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба от 11.04.2005 г., сключен между К. Ш. и Б. Ш., както и съединените с тях при условията на евентуалност искове за разваляне на този договор; инцидентни установителни искове срещу Е. Г., Б. Ш. и „Р. /България/“ ЕАД за прогласяване нищожността на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */* г.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че ищцата е изпълнила указанията на съда и е обосновала правния си интерес от предявяване на исковете. Поддържа, че въпросът дали ответниците Б. Ш. и „Р. /България/“ ЕАД владеят имота няма отношение към допустимостта на иска, а е въпрос по същество на спора. Счита, че доколкото въпросът за валидността на договора за доброволна делба и на договора за ипотека са обуславящи по отношение на исковете по чл.108 ЗС, то надлежни страни по тези искове са и тримата ответници с оглед целения резултат – установяване правото ? на собственост върху процесния имот. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: „Допустимо ли е в едно производство завеждането на множество искове – установителни и осъдителни, срещу всички ответници, които са оспорили правото на собственост чрез реални или конклудентни действия преди завеждането на делото?“; „Допустимо ли е предявяването на установителен иск, евентуално иск за разваляне на договор срещу лице, което е прехвърлило правата си с договор, но вещно-прехвърлителното му действие е отречено, поради това че е прехвърлен чужд имот, респективно същият може да служи като обезпечение, при условие, че липсва съгласието на действителния собственик?“. Приложени са решение № 126 от 10.11.2016 г. по гр. д. № 744/2016 г. на ВКС, II г.о.; решение № 147 от 17.06.2013 г. по гр. д. № 1810/2013 г. на ВКС, II г.о.; решение № 25 от 13.04.2010 г. по гр. д. № 3987/2008 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 289 от 10.03.2014 г. по гр. д. № 3412/2013 г. на ВКС, I г.о.; решение № 135 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 61/2013 г. на ВКС, II г.о.
В срока за отговор ответникът Е. Г. излага становище за неоснователност на жалбата.
Частната касационна жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Производството по гражданско дело № 325/2017 г. на Варненски окръжен съд е образувано по искова молба, подадена от К. Б. Ш.. Ищцата твърди, че на 11.04.2005 г. е сключила със сина си Б. Ш. договор за доброволна делба на поземлен имот с идентификатор ***, съгласно КККР на [населено място], идентичен с поземлен имот № 3057, стар идентификатор, идентичен с имот № *. – *, находящ се в [населено място], м. „Св. Н.“, с административен адрес“ ул. „Арх. С.-В. П.“ № 57, с площ * кв. м., образуван от дял втори от поземлен имот пл. № *, в кв.*, идентичен с кв. * по плана на [населено място], при граници: поземлен имот пл. № *, * и от двете страни улици, ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ от * кв. м. и разгърната застроена площ от * кв. м., който договор е нищожен, тъй като към момента на сключването му ищцата е била единствен собственик на имота. На 02.10.2007 г. Б. Ш. учредил договорна ипотека върху имота в полза на „Р. /България/“ ЕАД, за да обезпечи свое задължение по договор за кредит. Имотът бил изнесен на публична продан и възложен на Е. Д. Г., като на 30.01.2017 г. е извършен и въвод във владение. С оглед тези твърдения ищцата е предявила субективно съединени искове за установяване принадлежността на правото на собственост и за предаване на владението на процесния имот срещу Е. Д. Г., Б. В. Ш. и „Р. /България/“ ЕАД. Срещу тримата ответници са предявени и искове за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба на гореописания недвижим имот, евентуално за неговото разваляне, както и инцидентни установителни искове за нищожност на договорната ипотека. С определение № 1241 от 17.05.2018 г. на ищцата са дадени указания в едноседмичен срок да уточни наличието на правен интерес от установяване на правото ? на собственост по отношение на невладеещите имота ответници, като са посочени неблагоприятните последици от неотстраняването на нередовностите в срок. В отговор на указанията ищцата е посочила, че претендира установяване правото ? на собственост по отношение на тримата ответници, както и осъждане на владеещия имота ответник да предаде владението. Обосновава интереса си от предявяване на иска с твърденията, че е действителният собственик на процесния имот.
С определение № 1450 от 08.06.2018 г. по гр. д. № 325/2017 г. Варненският окръжен съд е констатирал, че ищцата не е изпълнила дадените указания, поради което е прекратил производството по исковете по чл.108 срещу Б. Ш. и „Р. /България/“ ЕАД, приемайки, че с оглед въведените в исковата молба твърдения е налице пасивна процесуална легитимация единствено по отношение на Е. Г.. Със същото определение е прекратено производството и по исковете за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба от 11.04.2005 г. и по предявените в условията на евентуалност искове за развалянето му срещу Е. Г. и „Р. /България/“ ЕАД, тъй като те не са страни по него, както и производството по предявените от ищцата против тримата ответници инцидентни установителни искове за нищожност на договорната ипотека, учредена с нотариален акт от 02.10.2007 г.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че ищцата не е изпълнила дадените ? указания за обосноваване наличието на правен интерес от предявяване на ревандикационни искове по отношение на Б. Ш. и „Р. /България/“ ЕАД, както и от предявяване на искове за нищожност на договорната ипотека в полза на „Р. /България/“ ЕАД.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл.274, ал.4 ГПК, въпроси не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, поради което не формират общата предпоставка за допускане на касационен контрол съгласно т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Налице е обаче основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания въззивен акт, като самостоятелна предпоставка за допускане на касационното обжалване. Видно от мотивите на обжалваното определение, апелативният съд не е извършил преценка за законосъбразност на дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовности, въпреки че е бил длъжен.
Частната касационна жалба по същество е частично основателна.
Указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба следва да са ясни, точни и пълни. Такива указания в случая не са били дадени от първоинстанционния съд, съответно въззивният съд не е извършил преценка за тяхната законосъобразност.
Независимо от неточните указания по отношение на исковете за ревандикация срещу ответниците Б. В. Ш. и „Р. /България/“ ЕАД, ищцата е формулирала конкретен петитум по отношение на тези ответници. Следва да се посочи, че искът за ревандикация съдържа две искания за правна защита: за установяване правото на собственост и за осъждане на ответника да предаде владението му. При положение, че в хода на делото се установи, че ищецът е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот, съдът трябва да уважи първото искане за правна защита и да отхвърли второто искане. Упражняването на фактическа власт върху имота от посочените ответници не обуславя пасивната им процесуално-правна легитимация, а е от значение за материално-правната им такава. Отделно от изложеното, в ТР № 4/13.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС /т.3Б от същото/ е дадено тълкуване, че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди предявяването на исковата молба.
Като е приел, че дадените от първоинстанционния съд указания са точни, ясни и пълни, въззивният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен ведно с първоинстанционното определение за прекратяване производството по делото в описаната по-горе част.
Въззивното определение е законосъобразно в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото по исковете срещу ответниците Е. Г. и „Р. /България/“ ЕАД за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба, сключен между ищцата и ответника Б. Ш., както и съединените с тях при условията на евентуалност искове за разваляне на този договор срещу посочените ответници. Същите не са страна по този договор, поради което исковете срещу тях са недопустими.
Обжалваното определение е законосъобразно и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване изцяло като недопустимо на производството по предявените инцидентни установителни искове за прогласяване нищожността на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */* г. Успешното провеждане на този иск не би рефлектирало върху правната сфера на ищцата /тя не е и страна по договора/, която ще постигне максимална защита на правото си чрез предявените ревандикационни искове.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 521 от 22.08.2018 г. по в. ч. гр. д. № 425/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 521 от 22.08.2018 г. по в. ч. гр. д. № 425/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 1450 от 08.06.2018 г. по гр. д. № 325/2017 г. на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството по делото по исковете с правно основание чл.108 ЗС срещу Б. В. Ш. и „Р. /България/“ ЕАД.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковете с правно основание чл.108 ЗС срещу Б. В. Ш. и „Р. /България/“ ЕАД.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 521 от 22.08.2018 г., постановено по в. ч. гр. д. № 425/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по исковете срещу Е. Г. и „Р. /България/“ ЕАД за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба от 11.04.2005 г., сключен между К. Ш. и Б. Ш., както и съединените с тях при условията на евентуалност искове за разваляне на този договор, както и по исковете за прогласяване нищожността на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */* г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: