О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр.София, 27.04.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 1425 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1292/17.02.2017 год. на [фирма], чрез пълномощника му адв. П. П., против определение № 82 от 10.02.2017 год. по в.ч.гр.д. № 721/2016 год. на Апелативен съд – Пловдив.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят счита, че предмет на делото е един, а не множеството обективно кумулативно съединени искове по чл. 108 ЗС и с оглед цената му над 25 000 лв. същият е подсъден на окръжния съд, съгласно чл. 104, т. 4 ГПК. Изложени са съображения, че ако се възприемат доводите на въззивната инстанция, предвид броя на ревандикираните движими вещи – около триста на брой, дължимата по делото държавна такса би била неоправдано висока в сравнение с материалния интерес.
В изложението към частната касационна жалба искането за допускане на касационно обжалване се обосновава с въпроса дали в разглежданата хипотеза е налице едно общо имущество, респ. предявен ли е само един иск по чл. 108 ЗС, чиято цена, схваната като сбор от стойността на отделните вещи, е определяща при преценката за родовата подсъдност. Поддържа се, че настоящият казус е решен в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата, че същият е решаван противоречиво от различни състави на ВКС, както и че произнасянето по подадената частна касационна жалба ще бъде от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по частната касационна жалба не подава отговор и не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на наведените доводи и релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:
Подадената частна касационна жалба е в срок. Същата е срещу въззивно определение, подлежащо на касационна проверка съобразно критерия на чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, с оглед на това, че към исковата молба е приложен списък, индивидуализиращ отделните движими вещи с посочена стойност за всяка от тях, в който срещу графа „обзавеждане“ е отбелязана сумата от 8 090 лева. Поради това настоящият състав на ВКС намира частната касационна жалба за процесуално допустима.
След преценка на данните по делото настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения:
С обжалваното определение е потвърдено определение № 2644 от 22.11.2016 год., постановено по гр.д. № 2649/2016 год. на Окръжен съд, [населено място], с което е прекратено производството и делото е изпратено по компетентност на Районен съд, [населено място]. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че последният е сезиран с множество обективно съединени ревандикационни искове за предаване владението на отделни движими вещи, всяка от които е с пазарна стойност под 25 000 лв., и съгласно чл. 104, т. 4 във вр. с чл. 103 ГПК родово компетентен да се произнесе по тези искове е съответният районен съд. Възражението на жалбоподателя, че е предявен един самостоятелен иск с оглед на това, че се касае до фунционална съвкупност от вещи – стока и оборудване за търговски обект, представляващ магазин за дрехи, е отхвърлено като неоснователно. Прието е, че всяка движима вещ е отделен обект на правото на собственост, подлежащ на самостоятелна защита, а дори и да се обоснове функционална съвкупност между вещите, законът не придава правно значение на това обстоятелство. Доводите относно размера на дължимата държавна такса са ирелевантни за родовата подсъдност на делото.
Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2010 г. по тълк. д. №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които касационният съд следва да селектира касационната жалба с оглед допускането до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В разглежданата хипотеза поставеният въпрос е обуславящ изхода на делото, но не може да се приеме, че са налице специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението към частната касационна жалба не е посочена конкретна задължителна или противоречива незадължителна практика, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, доколкото може да се приеме, че се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Следва да се отбележи, че задължителната практика на ВКС (определение № 36/26.01.2016 год. по ч. гр. д. № 6028/2015 год., III г.о.) приема, че при определяне на правната квалификация на иска, включително разрешаването на въпроса за неговата цена, съдът основава изводите си на обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум. Когато ищецът твърди, че е собственик на няколко вещи, движими или недвижими и претендира връщане на владението от друго лице върху всяка една от тях поотделно, е налице хипотеза на предявяване на няколко иска, всеки с предмет различно спорно право на собственост върху самостоятелен обект. Въззивната инстанция е приела, че с приложения към исковата молба списък, ищецът е индивидуализирал вещите и тяхната пазарната стойност, същите представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което са предявени множество обективно съединени искове, всички те с правно основание чл. 108 ЗС, съединени с евентуални искове за заплащане на паричната равностойност на претендираните вещи, с цена на всеки от исковете под 25 000 лв. Изводите на съда относно родовата подсъдност за разглеждането им не влизат в противоречие с формираната задължителна практика.
Касационно обжалване не може да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставеният от жалбоподателя въпрос е намерил своето разрешение в задължителната съдебна практика, не е налице неясна правна норма или промяна в обществените отношения, обосноваваща промяната й.
В допълнение следва да се отбележи, че доводите относно дължимата по делото държавна такса правилно са приети за неотносими към въпроса за родовата подсъдност.
С оглед на горните съображения, ВКС, в настоящият състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частната касационна жалба вх. № 1292/17.02.2017 год. на [фирма], чрез процесуалния му представител адв. П. П., на определение № 82 от 10.02.2017 год., постановено по в. ч. гр. д. № 721/2016 год. на Апелативен съд -Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: