О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№87
София, 28.02.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова т.д. № 60293 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. К. чрез пълномощника й адвокат В. Т. против решение от 14.04.2016 г., постановено по гр.д. № 2150 по описа за 2016 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 27.10.2015 г. по гр.д. № 8246/2014 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от М. М. К. против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.55, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът й дължи сума в размер на 24 000 лв., предявена като частичен иск.
[фирма], [населено място] е подало писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1, изр.второ ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Доводите във въззивната жалба на настоящия касатор са касаели изводите на първоинстанционния съд, че вземането е погасено по давност.
В. съд е възприел изводите на първоинстанционния, че сумата от 15 000 евро е била преведена от ищцата на ответника на 9.01.2008 г. и от следващия ден се дължи връщането й като дадена без основание и съответно това е датата, когато е започнал да тече срока на погасителната давност, който е изтекъл към датата на подаване на заявлението – 14.06.2013 г. По отношение доводите за водено друго съдебно производство за същото вземане, въззивният съд е изложил съображения, че същото е правно ирелевантно относно прекъсването или спирането на давността, тъй като по него ищцата не е била страна /такава е била представляваното от нея търговско дружество/.
К. М. К. счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросът: когато е предявен иск за връщане на дадена на заем сума от търговско дружество и той е бил отхвърлен за част от вземането с мотива, че заемната сума е била преведена на ответника не от името на дружеството-заемател, а от неговия управител, следва ли времето, през което се е водило делото да се приеме за висящ процес по отношение на това вземане, когато то е предявено впоследствие с иск за неоснователно обогатяване.
По въпросът не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като от една страна нормата на чл.116, б.“б“ ЗЗД ясно свързва прекъсването на давността с уважаване на предявения иск или възражение /а в случая искът за вземането по другото дело е бил отхвърлен/, а от друга страна същият е разрешен в практиката на ВКС – например по посоченото в отговора на касационната жалба решение № 65/25.06.2016 г. по т.д. № 13/2014 г., I т.о., в което е дадено тълкуване, че при предявяване на иск настъпват последиците на прекъсване на давността по чл.116, б.”б” ЗЗД и на спиране на давността по чл.115, б.”ж” ЗЗД по отношение на вземането, предмет на исковата претенция, и то в отношенията между ищеца и ответника по иска, съответно последиците на прекъсване и спиране на давността при предявен иск не се разпростират спрямо трети на правоотношението лица, които не са конституирани като главни страни в процеса.
С оглед изхода на настоящото производство М. К. следва да заплати на ответното дружество направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1692.14 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат С. П..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.04.2016 г., постановено по гр.д. № 2150 по описа за 2016 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М. М. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.Б, ап.2, адвокат В. Т. да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет.7, представлявано от управителя И. З. Ц., съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат С. П. разноски за настоящото производство в размер на 1692.14 лв.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: