2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 961/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 87
гр. София, 30.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 961 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Ц. Д. И. и К. С. И. обжалват решение № 337 от 10.06.2011 г. по гр. д. № 244/11 г. на Окръжен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация М. П. Г., Р. Г. Ж. и И. Г. П. оспорват жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
М. Г., Р. Ж. и И. П. са предявили срещу Ц. и К. И. иск за собственост на апартамент с административен адрес в [населено място], заедно с прилежащата му изба, таван и идеални части и от общите части на сградата и от правото на строеж. С решение № 32 от 09.02.2011 г. по гр. д. № 5006/10 г. Районен съд [населено място] осъдил Ц. и К. И. да предадат на ищците владението на апартамента. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Приел е, че с нот. акт № 42 от 08.10.1998 г. ищците продали собствения си апартамент на Ц. и К. И.. С влязло в сила решение договорът за продажба на апартамента бил признат за нищожен. Съдът изложил съображения, че ответниците не са придобили имота по давност, въпреки че от 30.09.1999 г. били във владение на апартамента. Владението им не било добросъвестно, тъй като са владели въз основа на нищожен договор и за това не могли да придобият собствеността след изтичане на кратката придобивна давност. До постановяване на отменителното решение ответниците владели 7 г., като този срок бил недостатъчен за придобиване на собствеността. Изложил е и съображения, че до отмяна на договора давност не е текла, тъй като решението имало обратна сила и възстановило висящността на спора, а съгласно чл. 84 ЗС вр. с чл. 115 ал. 1 б. “ж” ЗЗД давност не тече докато трае съдебния процес.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси дали придобивната давност се прекъсва по чл. 84 ЗС вр. с чл. 116 ал. 1 б. “б” ЗЗД тогава, когато искът за собственост не е предявен от носителя на правото на собственост, а от владелеца; добросъвестно ли е владение започнало въз основа на влязло в сила решение, което в последствие е отменено и договорът е признат за нищожен; добросъвестно ли е владение започнало преди подаване на молба за отмяна и преди датата на подаване на исковите молби за разваляне или унищожаване на придобивното основание. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
Настоящият състав счита, че има основание да бъде допуснато касационно обжалване само по въпроса дали придобивната давност се прекъсва по чл. 84 ЗС вр. с чл. 116 ал. 1 б. “б” ЗЗД тогава, когато искът за собственост не е предявен от носителя на правото на собственост, а от владелеца. Той е съществен за изхода на спора, а и е решен по различен начин в решение № 95 от 30.04.2009 г. по гр. д. № 112/2008 г. на ВКС ІV ГО, според което съгласно чл. 116 ал. 1 б. “б” ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, но само в случаите, когато искът е предявен от носителя на това право. По другите два въпроса няма основание да бъде допуснато касационно обжалване, тъй като те не са съществени за спора. Няма и противоречие с решение № 649 от 01.07.1993 г. по гр. д. № 477/92 г. на ВКС І ГО. В него е разгледан въпроса за добросъвестност на владението в случаите когато владелецът владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Практиката на ВКС е последователна и непротиворечива по въпроса, че юридическото основание, изисквано от чл. 70 ЗС трябва да бъде действително, а не нищожно. Нищожното правно основание не може да създаде правата на добросъвестен владелец на този, който въз основа на него е придобил владението върху известен имот. В т. см. е т. 10 от ППВС № 6/74 г., решение № 1084 от 17.05.1968 г. по гр. д. № 459/68 г. на ВС I ГО, решение № 434 от 1996 г. на ВС І ГО и I г. о. и решение № 1206 от 21.09.2001 г. по гр. д. № 235/00 г. на ВКС II ГО.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 337 от 10.06.2011 г. по гр. д. № 244/11 г. на Окръжен съд [населено място].
УКАЗВА на Ц. Д. И. и К. С. И. в едноседмичен срок да внесат 122 лв. д. т. по сметка на ВКС съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да представят вносна бележка с която да установят плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: